Определение № 180 от 12.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. С., гражданин на Италия, чрез пълномощника си адв. С. И. от АК-В., против въззивно решение № 1212 от 12.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 668/2010 г. по описа на Софийски апелативен съд ГК, 1 състав, с което е отменено решението от 10.05.2010 г., постановено по гр.д. № 5189/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, І-12 с-в, и е отхвърлен искът, предявен от А. С. срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 78 910,69 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба 28.11.2008 г., поради прекратяването на предварителен договор между страните от 27.03.2006 г. С молба вх. № 3661 от 08.04.2012 г. касаторът е уведомил съда за обстоятелството, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение № 108 от 18.01.2012 г. по т.д. № 1249/2011 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав, за преценка приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че са налице условията на чл. 637, ал. 1 ТЗ и производството по гр.д. № 41/2012 г. по описа на съда следва да бъде спряно. Според разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите спорове по парични вземания. Нормата е императивна, поради което при наличието на елементите от фактическия й състав съдът е длъжен да постанови разпоредената от законодателя временна недопустимост на развитие на висящото производство по посочената категория дела, в която се включва и настоящият правен спор. В случая е предявен осъдителен иск за парично вземане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД като е образувано гражданско дело. Налице са предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране производството по делото, тъй като по отношение на длъжника – ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с цитираното по-горе решение на съда по несъстоятелността, като следва да се отбележи, че спирането може да бъде поставено и служебно без да има направено искане от някоя от страните по делото. По изложените съображения и на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,