Решение № 4778 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2017 г.

Решение № 4778 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Т.-С. С.", подадена чрез процесуалния представител адв. Амуджиев. Касаторът обжалва решение № 889/22.05.2017 г. постановено по адм. д. № 1088/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000315002067-091-001/05.01.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 40/24.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС в размер на 13 142.26 лв. за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и за м. 12.2012 г. и лихва в размер на 5 143,57 лв. Сочи, че оспорения РА е постановен в нарушение на принципите на ДОПК, както и че съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест и са допуснати процесуални нарушения. Сочи, че неправилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС, съответно размера на дължимия ДДС. С касационната жалба се прави оплакване за нищожност на ревизионния акт, тъй като не е подписан от издателите си. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви обжалвания ревизионният акт за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - ДД "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Димова, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1078,57 лв., определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на търговеца са определени задължения по ЗДДС в размер на 13 142.26 лв. за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и за м. 12.2012 г. и лихва в размер на 5 143,57 лв. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че констатираните неотчетени приходи са определени от ревизията като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - данни за укрити приходи и водене на счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за определяне на данъчното облагане, даващи основание за определяне на данъчната основа за облагане на доходите за ревизираните периоди по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът е посочил, че от органа по приходите са предприети предвидените процесуални действия по чл. 124 от ДОПК и е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че по фактурите, индивидуализирани в РД и издадени от доставчиците "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Табак логистик груп" ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД, "Х. В. 1" ООД, "Ф. Т." ООД, "Трикана" ЕООД, "Песто дринкс" ЕООД и "Песто" ЕООД са налице извършени доставки, стоките са получени и реализирани към края на съответните години като дати на инвентаризация на стоково-материални запаси като при реализацията не се отчетени приходи и съответно не е начислен ДДС. С. съда липсата на осчетоводяване на посочените по-горе фактури води до извод за укрити приходи, т. е. е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че изводите на органите по приходите за реално осъществени продажби са обосновани от представените от доставчиците доказателства, съпоставени с останалите доказателства по делото. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Обсъдените от съда доказателства са приетите писмени такива, събрани в хода на ревизионното производство, представени от РЛ и при извършени насрещни проверки от следните доставчици на РЛ, а именно: "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Табак логистик груп" ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД, "Х. В. 1" ООД, "Ф. Т." ООД, "Трикана" ЕООД, "Песто дринкс" ЕООД и "Песто" ЕООД, както и представените от страните писмени доказателства в хода на съдебното производство. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. По отношение твърдението на процесуалния представител на касатора относно неподписан РА, съдът намира същото за неоснователно. Противно на твърдяното по делото са представени и приети без оспорване от касатора оригинали на издадени в електронен формат ЗВР, РД и РА и удостоверения по чл. 24, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП. Касационните оплаквания са относно липсата на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи - за прилагане на облагането по аналогия. Твърди се, че откритите при извършените насрещни проверки, при доставчици на жалбоподателя документи не са достатъчно убедителни доказателства за действителното извършване на процесните доставки. Оплакванията са неоснователни. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, приходните органи са приели, че за ревизирания данъчен период 01.01.2010 г. - 31.12.2012 г. са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи от ревизираното лице и водене на счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за определяне на данъчното облагане. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че от извършената в хода на ревизията съпоставка между данните по подадените от РЛ отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС за закупени стоки и предоставената при извършените насрещни проверки на постоянните доставчици на търговеца информация за издадени от тях фактури за доставки, отразени счетоводно при тях и отчетени в дневниците им за продажби, е установено, че ЕТ "Томи - С. С." през ревизирания период 2010 - 2012 г. не е включил в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС /дневници за покупки/ и не е завел в счетоводството си фактури за доставка на стоки, обичайни за извършваната от него търговска дейност /търговия с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия/. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Начисленият допълнително ДДС е във връзка с фактури, издадени от "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Табак логистик груп " ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД, "Х. В. 1" ООД, "Ф. Т." ООД, "Трикана" ЕООД, "Песто дринкс" ЕООД и "Песто" ЕООД. Фактурите са за хранителни стоки, напитки, продукти и други, свързани с основната дейност на РЛ за ревизираните периоди. Фактурите са включени дневници за продажби и СД по ЗДДС при доставчиците. Няма данни за осчетоводяване на фактурите и стоките, както и за реализация на последните, при РЛ. Установено е, че при извършените насрещни проверки доставчиците са представили поисканите документи и обяснения, сред които процесиите фактури, по които получател е РЛ, писмени обяснения на представляващите относно извършването на процесните доставки на хранителни стоки, продукти и напитки. Представени са също хронологични регистри, от които е видно осчетоводяването на процесиите фактури, отчитането като приход и начисляването на ДДС. Д. е редовно начислен от доставчиците, процесиите фактури са отразени в справки - декларации и дневниците за продажби. Доставчиците са производители или търговци на едро със стоки от вида на фактурираните и са потвърдили извършването на доставките към касатора. При всички тези данни обосновано е прието от съда, че не е оборена презумпцията за вярност на фактическите констатации относно получаването на фактурираните стоки при РЛ и съответно използването им за целите на облагаемата дейност на лице. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него и от получателя. В случая, нито в хода на ревизията, нито при проведения административен контрол и при съдебния контрол РЛ е оспорило автентичността на тези подписи. Поради което правилно е приел съда, че подписите действително са положени от РЛ, респективно от посочените в тях негови служители. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. За настоящата инстанция в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 808 лв., според материалния интерес на спора и в минималния размер по Наредба № 1 към ЗА, редуциран на основание чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,