Решение № 77 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 936/2012 г.

Решение № 77 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 936/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на [фирма], Б., и [фирма], Б., срещу решение № 1219 от 09.07.2012 г. по в. гр. д. № 2883/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени в сила решение № 28а от 05.06.2009 г. и допълнително решение № 102/23.07.2009 г., постановени по гр. д. № 124/2007 г. на Окръжен съд Благоевград, по съединените искове по чл. 82 от ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи от забава изграждането на два обекта и за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е изцяло недопустимо по отношение на исковете, предявени от Е М. и частично недопустимо по отношение на исковете на Р. М., поради нередовност на исковата молба, съответно произнасяне над заявения петитум в исковата молба. Поддържа се и неправилност на решението, поради съществено нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Касаторите искат присъждане на направените от тях за всичките инстанции разноски, като представят списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответниците молят да се отхвърлят касационните жалби като неоснователни по съображения, подробно изложени депозирания отговор. Претендират присъждане на направените по делото разноски. С определение № 129/15.02.2013 г. по т. д. № 936/2012 г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: "Трябва ли да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащо от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект?". Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови атакувания акт, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите за недопустимост на първоинстанционните решения /основно и допълнително/. Изложил е съображения, че адвокатът, подписал исковата молба от името на двамата ищци е надлежно упълномощен от ищеца Емил М., тъй като той е упълномощил другия ищец, Р. М., да упълномощава адвокати, с оглед защитата на интересите му, произтичащи от нотариалния акт за суперфиция. Счел е, че Окръжен съд - Благоевград. не е излязъл извън предмета на делото, тъй като се е произнесъл по наведените в исковата молба и уточняващите искови молби основания, от които произтича спорното право. Според решаващия състав, окръжният съд законосъобразно е кредитирал конкретен вариант от експертизата на базата на съпоставянето му със събраните в производството писмени и гласни доказателства. Посочено е, че не са представени във въззивното производство нови доказателства, които да установяват твърденията на жалбоподателите - ответници по исковете. При постановяване на решението апелативният съд не е изложил други правни доводи. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице твърдяната от касаторите недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед следното: Действително, към момента на предявяването й исковата молба е подписана от адв. М. при липса на учредена представителна власт по отношение на един от двамата ищци - Е М. Другият ищец, Р. М., въпреки, че е бил надлежно упълномощен от брат си, Е М., да преупълномощава от негово име адвокати за защита на правата му, произтичащи от неизпълнение на процесния договор, е упълномощил адвоката по делото единствено от свое име, но не и в качеството си на пълномощник на брат си. Този порок на исковата молба по чл. 25, ал. 1 ГПК (отм.), обаче, е саниран чрез направено в първото по делото открито съдебно заседание от Р. М., в качеството му на пълномощник на другия ищец, волеизявление, имащо характер на потвърждение на представителната власт на адвоката. Потвърждаването, в съответствие с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е направено при спазване на формата за действителност за упълномощаване на пълномощник-адвокат, предвидена в чл. 25, ал. 2 на Закона за адвокатурата - чрез вписване на волеизявлението в протокола от откритото съдебно заседание. Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл. 82 от ЗЗД в пълния претендиран размер от 20 000 лева, но само за част от посочения в исковата молба период - от 25.06.2004 г. до 03.10.2006 г. За останалата част от исковия период - от 03.10.2006 г. до 28.06.2007 г., претенциите са отхвърлени без посочване на размер, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Доколкото решението е обжалвано за присъдената сума от 20000 лева, явяваща се пълния претендиран с исковата молба размер, с потвърждаването на първоинстанционния акт въззивният съд не е излязъл извън предмета на жалбата, с която е сезиран. Тъй като съдилищата са се произнесли за сумата и периода, визирани в исковата молба, не е налице и твърдяното от касатора произнасяне извън рамките на сезирането. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е дадено разрешение в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от даденото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС, поради което решението е в противоречие с практиката на ВКС. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора. В исковата молба се иска ангажиране на договорната отговорност на ответниците при условията на солидарност за претърпени от ищците пропуснати ползи от забавата на изграждането на сградата, в която ищците притежават съсобствени помещения /магазин и офис/, които те твърдят, че са могли да отдадат под наем. Пропуснатите ползи са форма на вината, при която има неосъществено увеличение на имуществото на кредитора, като вредата трябва да е реална, а не хипотетична. На основание чл. 154 ГПК, в тежест на кредитора е да докаже, че е налице доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото му т. е., че при точно изпълнение със сигурност би се увеличило имуществото му. В настоящия случай не се доказва при условията на главно и пълно доказване, че ищците - ответници по касацията, са пропуснали възможността да получат гражданските плодове от обекта, чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице. Изводите на въззивния съд за наличие на пропуснати ползи от забавата на изграждането на обекта, изразяващи се в неотдаването на съсобствените на ищците помещения под наем, почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението на имуществото на кредиторите. Те са изградени на база на предположение, че съсобствениците на помещенията биха отдали същите под наем, ако изграждането на сградата беше извършено в договорения срок. Това е в разрез с даденото разрешение в цитираното тълкувателно решение, изискващо да се докаже, че със сигурност би се увеличило имуществото. Липсват ангажирани доказателства за наличие на правоотношение между ищците и трето лице във връзка с ползването на обекта или за конкретни пазарни условия, при които е съществувала реална възможност за отдаване на помещенията под наем. Ето защо, обжалваният акт е неправилен, като постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и следва да бъде отменен. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на касаторите следва да бъдат присъдени действително направените от тях разноски за всички инстанции, както следва: на [фирма], Б. - в размер на общо 1525 лева и на [фирма], Б. - в размер общо на 885 лева. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 2, вр. чл. 281, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,