Решение № 71 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6248/2013 г.

Решение № 71 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6248/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. П., Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. и С. И. К. срещу въззивно решение № VI - 97/30.07.2013 г. по възз. гр. д. № 1081/2013 г. на Бургаски окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение № 582/05.04.2013 г. по гр. д. № 7588/2012 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен иск на Й. Х. С. срещу М. И. П., Л. В. С., П. В. П., Л. К. Д., П. И. К. и С. И. К. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, - прието е за установено между страните, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата Смарагда Хурмузова С. е била собственик на недвижим имот, представляващ част от имат с пл. н. 1942 по кадастралния план от 1947 г., а по кадастралния план от 1957/8 г. - имот с пл. н. 827, в местността "Караукуш", в землището на [населено място], който съгласно нотариален акт от 1957 г. представлява нива в местността "Мадика" с площ 1 500 кв. м. и посочени граници. Касационно обжалване е допуснато с определение № 589/25.11.2013 г. по материалноправния въпрос: Дали нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има правно значение при решаване на спорове по или регламентира само предпоставките за възстановяване на собствеността пред компетентния орган по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за който е прието, че е обусловил изводите на въззивния съд по основателността на иска и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С определение № 349/12.12.2013 г. на основание чл. 227 ГПК настоящият състав на съда е конституирал като страни по делото на мястото на починалата страна М. И. П. - нейните правоприемници: Л. В. С., дъщеря и П. В. П., син, които са страни по делото и на мястото на починалата страна П. И. К. - неговите правоприемници: Цена Х. К., съпруга, Я. П. С., дъщеря, и И. П. К., син, които са заявили в писмена молба, че поддържат касационната жалба. Насрещната страна Й. Х. С. оспорва касационната жалба. По правния въпрос: За да се отговори следва да се обсъди предметът на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и съдържанието на правилото на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установяване на правото на собственост към минал момент - този на внасянето на имота, чието възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се иска, в ТКЗС (включването му в селскостопанските организации). Т. е. установяване на осъществяването на придобивен способ преди момента на внасянето на имота в ТКЗС. Този спор е за установяване само на една от предпоставките за възстановяване на земеделския имот по ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ урежда правилото, че замяната по отменения по З. не представлява правопораждащ факт, освен в две хипотези - при последващо застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, при които замяната остава в сила. Т. е. като изключение от правилото нормата предвижда, че замяната представлява пораждащ, съответно погасяващ правото на собственост факт. От изложеното следва, че в споровете по искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ замяната представлява релевантен факт. Този факт може да бъде наведен от ищеца, като пораждащ правото на собственост и основание на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В тези случаи от значение за възникването на правото на собственост на ищеца е замяна, която е извършена до момента на внасянето на имота в ТКЗС и която според закона запазва действието си. Фактът на замяната може да бъде наведен и от ответника по иска, като погасяващ правото на собственост на ищеца. В тези случаи от значение за погасяването на правото на собственост на ищеца е замяна, която е извършена преди или след момента на внасянето на имота в ТКЗС, но която според закона запазва действието си. В такъв случай, за да се докаже придобиване на земя по силата на замяната, страната, която твърди придобиването на това основание, ще трябва да докаже, освен извършването на замяната и един от другите два юридически факта, предвидени в хипотезиса на правната норма на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ - последващо застрояване на земята или извършването на разпоредителни сделки с нея, за да докаже, че замяната остава в сила. Съдът следва да укаже на страната, която се позовава на замяната, че носи тежестта да докаже един от тези два релевантни за запазване на вещно-прехвърлителното действие на замяната факта - последващо застрояване или отчуждаване на един или на двата заменени имота. Изводът е, че правилото на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ се прилага в производство по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото в него се разрешава спорът на кого трябва да се възстанови собствеността на внесения в ТКЗС имот. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Искът е допустим. Праводателят на ищеца е придобила процесния имот по замяна през 1949 г., снабдила се е с нотариален акт за него през 1957 г. и го е внесла в ТКЗС през 1958 г., ответниците не са представили доказателства за право на собственост на техния праводател към този момент върху процесния имот. Обстоятелството, че процесният имот е записан в разписния лист на името на наследодателя на ответниците в кадастралната карта на Бургаското землище през 1957 г. не разколебава този извод, т. к. вписването в разписния лист не установява право на собственост, а би могло да бъде само индиция за принадлежността на правото на собственост, ако е подкрепено с други годни доказателства, че правото на собственост е принадлежало на праводателя на ответниците към момента на образуване на ТКЗС, каквито по делото не са представени. В. съд е препратил към изводите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, който приема същото и крайният извод, че нотариалният акт от 1957 г. е годен титул за собственост, който легитимира праводателят на ищцата като собственик и че по делото не се установява към периода на масовото коопериране на земите ищцата да е загубила правото си на собственост по отношение на конкретния имот. По довод на въззивните жалбоподатели (ответници по иска), че съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната запазва транслативното си действието при осъществяване на едно от изрично предвидените в нормата изключения, а в случая ищцата не е извършила разпоредителна сделка след замяната, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, в сила от 19.12.1997 г., е материалноправна и не и е придадено обратно действие, поради което действието и е занапред и не е приложима в конкретния случай, а регламентира предпоставките за възстановяване на право на собственост пред компетентния орган или в производство по чл. 14, ал. 3 З., каквото настоящото не е. В. съд е приел също, че в производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което е за установяване на право на собственост към минал момент, не може да бъде разглеждано възражението на ответниците, че са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност от 06.07.1993 г. - датата на въвода във владение. Д. на касационните жалбоподатели, че въззивното решение е недопустимо, т. к. съгласно ТР 1/1995 г. искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим само при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1, т. 1-3 ЗСПЗЗ е неоснователен, т. к. по делото е приложена преписка в ПК за възстановяването на правото на собственост на Смарагда Хормузова С. (л. 108 и сл.) по нейно заявление от 11.05.1992 г. (л. 157) за възстановяване на нива и лозе по 1.5 дка в м. "Мадика". По заявлението е постановено решение № 9003/14.01.1993 г. на ПК (л. 139 и л. 119) и въз основа на съдебно решение № 5038/23.12.1994 г. по гр. д. № 4360/1993 г. на БРС (л. 124) е постановено и решение на ПК № 9720/30.03.1995 г. (л. 109 и 110) на ПК за имот № 826 - съседен на процесния имот. В последствие с решение от 27.06.2003 г. по гр. д. № 959/2001 г. на Бургаския районен съд, оставено в сила с решения на Бургаския окръжен съд и с решение № 179/06 04.05.2006 г. по гр. д. № 2702/2004 г. на ВКС, IV "б" г. о., е уважен иск на Г. А. Балсамов срещу Й. Х. С. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот с пл. н. 826 по кадастралния план от 1958 г. на [населено място]. Делата са приложени към гр. д. № 1081/2013 г. на БОС. С това висящността на административното производство по преписката пред ОСЗ е възстановена и не се твърди, че е възстановена собствеността върху друг имот. Д., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е допуснал разгледал делото без към исковата молба да бъде приложена данъчна или друга оценка на процесния имот, е основателен. Жалбоподателите (ответници по иска) не са се позовали на липсата на данъчна оценка във въззивната си жалба, а за първи път в касационната си жалба. Те са представили данъчна оценка на имота за пръв път по делото с касационната им жалба, за да обосноват нейната допустимост. Тази оценка не е към релевантния за определянето на цената на иска момент (2012 г.) К. съд, предвид високия размер на оценката (значително по-висок от 5 000 лева), е приел, че не е налице изключението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Процесуалното нарушение на въззивния съд не се е отразило на правилността на решението. Данъчната оценка на имота към момента на предявяването на иска следва да бъде установена от въззивния съд, който въз основа на нея следва да съобрази цената на иска и последиците от нея, включително дали искът е бил подсъден на районния съд като първа инстанция. Д., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил доводите, наведени с въззивната жалба, за липса на идентичност на имота, е основателен. Такова обсъждане липсва в мотивите. А общото препращане на въззивния съд към мотивите на първоинстанционния по реда на чл. 272 ГПК не е такова обсъждане, доколкото мотивите на първоинстанционния съд не отговарят точно на тези доводи. С оглед дадения отговор на правния въпрос, доводът на жалбоподателите за неправилно приложение на материалния закон - на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ е основателен. Т. к. замяната по З. (отм.) е наведена като основание на иска - като основание за придобиване на правото на собственост на земеделския имот от праводателя на ищцата, а във въззивната жалба ответниците по иска са се позовали на правилото, установено с разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ - че замяната не остава в сила (не запазва вещно-прехвърлителното си действие) и правната норма е императивна, то съгласно приетото с т. 1 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е следвало да разгледа дали са се осъществили и останалите предпоставки за оставане на замяната в сила, установени с императивна правна норма - последващо застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята за двата имота. При липсата на доказателства за осъществяването на тези предпоставки, за да може да приложи служебно императивната материалноправна норма, въззивният съд е бил длъжен да укаже на ищеца, чиято е доказателствената тежест, че следва да посочи и представи доказателства за изгодните за него и релевантни за спора обстоятелства (последващо застрояване или извършване на разпоредителна сделка) и да допусне събирането на такива доказателства, включително съгласно т. 3 на цитираното ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед). Д., че имотът не е индивидуализиран в решението, че е посочен като част от имот, че не е посочено кога е обобществен имотът, нито какви са границите, е неоснователен. Имотът е посочен като част по предходен кадастрален. план и като имот по кадастрален план, действал към момента на обобществяването, посочени са граници на имота. От изложеното за основателността на доводите за неправилност и т. к. беше установено неправилно приложение на императивна материалноправна норма, настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение следва да бъде отменено. Т. к. се налага извършване на процесуални действия за установяване на обстоятелствата, предвидени в изключението на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и на основание чл. 293 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото ново разглеждане на делото въззивният съд, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от горното съдът