Определение № 323 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11317/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Газ Енерджи Файненс“ ЕООД, ЕИК 205177946, чрез адв. Жеков, срещу Определение № 19808/14.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2091/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което производството по делото е спряно. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) спирането на делото при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос, е правомощие единствено на касационната инстанция, както и че тълкувателното дело не е преюдициално спрямо всяко висящо производство пред другите инстанции. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение съдът е спрял съдебното производство по адм. дело № 2091/2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, като е приел, че въпросът за нищожността на ревизионен акт, издаден от органи по приходите на ТД на НАП, различна от компетентната териториална дирекция по чл. 8 ДОПК, е преюдициален спрямо предмета на делото. Определението е неправилно. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че при постановяване на обжалваното определение, административният съд не е съобразил Тълкувателно решение (ТР) № 8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. от ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според мотивите на това ТР основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Образуваното тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателното дело съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Административен съд София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,