Решение № 7559 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) след направено уточнение съобразно писмо от 20.02.2026г., чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение №449 от 06.01.2026г., постановено по адм. дело №8798/2025г. на Административен съд – София – град, с което е осъден да заплати на „Веджи прайд“ ЕООД, сумата от 197 296.34 лева представляваща лихва за забава по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, приета и определена като дължима във връзка с договор №26/04/1/0/091582/08.01.2018г., както следва: сума в размер на сумата от 82 958.98 евро, равностойни на 162 253.67 лева, представляваща вземане по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 504 223.09 евро за периода от 29.07.2022г. до 22.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 17 917.03 евро, равностойни на 35042.67 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 83 662.65 евро равностойни на 163 629.94 лева за периода от 29.07.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваната част от решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната част, а при евентуалност - отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковата молба на "Веджи прайд" ЕООД. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основани е чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Представена е писмена молба, в която се съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Веджи Прайд" ЕООД, представлявано от управителя П. Б., чрез пълномощника си адв. М.Стоянова е представена писмена молба, с която се иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Д.Попов, е оспорил касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон и поради това същото е неправилно, поради което предлага да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е било образувано по искова молба на „Веджи прайд“ЕООД, с която е предявен иск на основание чл. 19ж от АПК срещу Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на административен договор №26/04/1/0/91582/08.01.2018г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. Претендираното обезщетение е в общ размер на 197 296.34 лева, представляващо лихва за забава, както следва: за сумата от 986 174,65 лева за периода от 29.07.2022г. до 22.12.2023г. в размер на 162 253.67 лева и върху сумата от 163 629.94 лева за периода 29.07.2022г. до 30.04.2024г. в размер на 35 042.67 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София-град е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Веджи прайд“ ЕООД сумата от 82 958.98 евро, равностойни на 162 253.67 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 504 223.09 евро за периода от 29.07.2022г. до 22.12.2023г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С втори диспозитив е осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Веджи прайд“ ЕООД сумата от 17 917,03 евро, равностойни на 35042.67 лева, представляваща лихва върху сумата от 83 662,65 евро равностойни на 163 629.94 лева за периода от 29.07.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат административният съд е приел, че предявения от "Веджи прайд" ЕООД иск е с правно основание чл. 12, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл. 79, ал.1 и с чл. 86 от ЗЗД и на основание чл. 19ж, ал.2 от АПК и подлежи на разглеждане по реда на дял трети от кодекса. Със сключения договор Държавен фонд „Земеделие“ се е задължил да изплати на ползвателя финансова помощ с първоначално одобрен размер от 1 173 240 лева в срок до три месеца от подаване на заявката за окончателно плащане, съгл. чл. 3, ал.1 и чл. 5, ал.1 от договора. След подаване на заявката за плащане Държавен фонд „Земеделие“ следва да прецени допустимостта на извършените разходи и въз основа на тази преценка да одобри или откаже плащането изцяло или частично. Съдът е приел за основателно твърдението заявено в отговора на исковата молба, че срокът за изплащате на безвъзмездната финансова помощ е инструктивен, а не императивен. В случая закъснялото изплащане на подпомагането води до възникването на задължение за изплащане на законна лихва от Държавен фонд „Земеделие“. Административният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника, че след влизане в сила на двете решения за изплащане на безвъзмездна финансова помощ процесният договор е прекратен. Въз основа на доказателствата по делото е установено, че Държавен фонд „Земеделие“ е изплатил подпомагане много след падежа на това задължение, като това е нов юридически факт, който поражда право на ищеца да претендира законна лихва за забавеното изплащане на дължимото му подпомагане. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, които произтичат от предоставеното подпомагане за срок от три години от датата на получаване на окончателното плащане. Помощта е окончателно платена на 30.04.2024г., т.е. срокът на мониторинга изтича на 30.04.2027г. и договорът е действащ и към настоящ момент. Административният съд е приел, че вземането на ползвателя става изискуемо с извършването на инвестицията в уговорения срок и то следва да бъде предявено за плащане в едномесечен срок от изтичане на срока за извършване на инвестицията. Вземането е определено по размер още при сключване на договора и обстоятелството, че административният орган може да откаже изплащането на част от заявените разходи на основания посочени в Наредба №9/2015г. Съдът е приел за установено, че е налице завършена инвестиция към 13.05.2020г., с оглед удостоверението за въвеждане в експлоатация на инвестицията от една страна, а от друга с оглед приетата съдебно-техническа експертиза. Ползвателят на подпомагането е спазил уговореното в договора и е подал заявка за плащане в предвидения срок. От подаването на заявката на 15.06.2020г. е започнал да тече тримесечния срок за извършване на съответните проверки и определянето на окончателния размер на помощта, дължима на ползвателя въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи - до изтичането на този срок на 15.09.2020г. Държавен фонд „Земеделие“, не е изпълнил задължението си. В Наредбата и в договора е предвидена възможността за удължаване на тримесечния срок, уговорен в полза на РА, но в настоящия случай до ползвателя на помощта е изпратено уведомително писмо за отстраняване на непълноти и грешки, но това е станало след изтичане на срока за произнасяне, поради което съдът не е приел, че срокът е надлежно удължен. Съобразно уреденото в Наредбата и уговорения в договора срок, който не е бил удължен по предвидения ред, фондът е бил длъжен да извърши необходимите проверки, въз основа на който да изчисли размера на дължимите на ползвателя плащания въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи и да изплати одобрената финансова помощ или да откаже. След като не е сторил това е налице неизпълнение на поетото задължения по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Дължимите на дружеството суми са изплатени като на 22.12.2023г. по банковата сметка на дружеството е постъпила сума в размер на 986 174.65 лева и на 30.04.2024г. е изплатена сумата в размер на 163 629.94 лева. размерът на одобрените за подпомагане разходи възлиза на 1 149 804.59 лева и окончателният размер на дължимата на ползвателя помощ е установен по предвидения в чл. 46, ал.1, т. 3 от Наредба №9/2015г. ред. Именно тази сума е следвало да бъде изплатена в предвидения тримесечен срок. Административният съд е приел за неоснователно възражението, че исковата претенция е неясна. С оглед приетите по делото доказателства, в това число и приетата по делото счетоводна експертиза е установено, че Държавен фонд „Земеделие“ не е платил дължимата безвъзмездна финансова помощ до изтичането на нормативно определения срок. Следователно всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди. Съдът е посочил, че възраженията на ответника във връзка с претендираната лихва за забава върху общия размер на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане са изцяло неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа обстановка и обосновани правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен съдебен състав споделя изводите на административния съд, поради което и в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По делото няма спор за фактите. Видно е, че между Държавен фонд „Земеделие“ и „Веджи прайд“ ЕООД е сключен договор №26/04/10/91582/08.01.2018г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен за изпълнение на дейностите по одобрен проект №6/04/1/0/91582 „Оранжерия с термоекран и автоматичен климат контрол“. В чл. 3 от договора е посочена първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ, в размер на 1 173 240 лева. На 15.06.2020 „Веджи прайд“ ЕООД е подало в предвидения срок заявка за плащане. По тази заявка изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал решение, с което отказано изплащането. Същото е оспорено пред Административен съд – София – град, който с решение №5271/10.08.2022г., постановено по адм. дело №2730/2021г. е отменил административния акт. Така постановеният съдебен акт е потвърден с решение №2909 от 21.03.2023г., постановено по адм. дело №9839/2022г. Върховен административен съд. Размерът на одобрените за подпомагане разходи възлизат на 1 149 804.59 лева и представляват окончателният размер на дължимата на ползвателя помощ установени съгласно чл. 46, ал.1, т. 3 от Наредба №8 от 21.03.2015г. При тази фактическа обстановка обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че предявените от "Веджи прайд" ЕООД искове намират правното си основание в чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и подлежат на разглеждане по чл. 19ж, ал. 2 от АПК. Изложените мотиви в тази насока са в съответствие с решение № 4549 от 30.04.2025 г. по адм. д. № 12045/2024 г. на ВАС, IV отд., и решение №5215 от 13.05.2026г., постановено по адм. дело №3614/2026г. на ВАС, IV отд., поради което тези мотиви се споделят от настоящия касационен съдебен състав. Настоящият съдебен състав приема, че след като Държавен фонд „Земеделие“ не е изплатил в договорения тримесечен срок съгл. чл. 5, ал. 1 от договора и предвиденото в чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 одобрената от него финансова помощ, той дължи обезщетение по сключения административен договор за забавеното изпълнение. В тази връзка са неоснователни твърденията на касационният жалбоподател, че той е само управляващ орган по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и средствата по програмата могат да се използват само за финансиране по одобрени проекти, но не и за лихви и обезщетения на получателите на помощта. Действително средствата по ПРСР могат да се използват само за финансиране по одобрени проекти, но това не изключва отговорността на управляващия орган за незаконосъобразно му поведение. Поетите договорни задължения по сключения административен орган са задължителни за страните по него. В този смисъл както когато бенефициентът не изпълни договорни задължения може да получи отказ или връщане на финансова помощ (чл. 49, ал. 1 от Наредба № 9), така и управляващият орган дължи обезщетение за неизпълнение на договорно задължение. Основанието за това е чл. 5, ал. 1 от договора и чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9. А чл. 86 от ЗЗД касае само размерът на обезщетението. В този връзка следва да бъде посочено, че независимо, че закъснялото изпълнение е от 15.09.2020 г., дължимото обезщетение правилно е присъдено от 29.07.2022 г., това е така, защото не само от обстоятелството, че така е предявена исковата молба от "Веджи прайд" ЕООД, но и защото съгласно чл. 111, б. "в", предл. ІІ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тъй като исковата молба на "Веджи прайд" ЕООД е заведена на 29.07.2025 г., това дружество има право на вземане за лихви само три години назад – от 29.07.2022 г. в тази връзка е решение №5215 от 13.05.2026г., постановено по адм. дело №3614/2026г. на ВАС, IV отд. Настоящият съдебен състав приема за неотносими релевираните в касацинната жалба доводи, свързани с чл. 7 от Конституцията, тъй като същите са относими за искове за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), каквато не е била претенцията на дружеството. На следващо място направеното изложение от страна на Държавен фонд „Земеделие“, относно основните правомощия на изпълнителния директор по извършване на проверки на заявки за плащане и за верифициране на разходите по чл. 62 от ЗУСЕФСУ, принципно са правилни. Но те биха били основателни само при законосъобразност в неговите действия и издадените от него административни актове в тази насока. При положение, че в случая неговия отказ за плащане на одобреното финансово подпомагане е отменено по съдебен ред, изпълнителния директор на ДФЗ не може да се позовава на незаконосъобразно упражнени негови административни правомощия в тази връзка е решение №5215 от 13.05.2026г., постановено по адм. дело №3614/2026г. на ВАС, IV отд. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на разноски. Претендираните разноски в размер на 5000 евро за заплатено адвокатско възнаграждение са доказани по основание и размер, с оглед представеният списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав след като извърши преценка на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон - Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Установява се, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 5000 евро е под минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Затова няма основание за неговото намаляване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,