Определение № 7482 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на З. С. С., от гр. Кюстендил чрез неговия пълномощник срещу определение № 3636/07.04.2025 г. по адм. д. № 10564/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-директорът на Регионална Дирекция на горите- Кюстендил в писмено становище чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по молба на частния жалбоподател за отмяна на Решение № 1065 от 13.06.2024 г. по КАНД № 306/2024 г. на Административен съд – Перник, на основание чл. 239, т. 1 АПК. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане подаденото от З. С. С. искане за отмяна на Решение № 1065 от 13.06.2024 г. по КАНД № 306/2024 г. на Административен съд – Перник и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С влязлото в сила Решение № 1065 от 13.06.2024 г. по КАНД № 306/2024 г. на Административен съд – Перник, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил искането на З. С. за възобновяване на АНД № 689/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като неоснователно. Решението, предмет на настоящото дело, не е измежду съдебните актове, които могат да бъдат предмет на производство за отмяна по реда на чл. 237 и следващите АПК. Така постановеното прекратително определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Правилно съдът е преценил, че съдебният акт, чиято отмяна се претендира по реда на чл. 237 и следващите АПКу е постановен по реда и основанията по чл. 70 и следващите ЗАНН- в производство по възобновяване на административно наказателните производства. Това решение не може да бъде предмет на отмяна по реда на АПК, тъй като не е сред съдебните актове, които подлежат на проверка по извънредния способ-отмяната. Тя се прилага само по отношение на влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Решението, чиято отмяна по реда на чл. 237 и следващите АПК се претендира, не е такова по съществото на спора. Това процесно решение е постановено не в инстанционно производство, а в производство, което също е извънреден способ-а именно възобновяване по чл. 70 и следващите ЗАНН. Законосъобразно съдът изтъква, че разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс се прилагат в административнонаказателните производства само в случаите, в които Законът за административните нарушения и наказания изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. В случая ЗАНН не препраща към производството по отмяна на влезли в сила решения и определения по АПК, тъй като самият ЗАНН предвижда друго процесуално средство за защита-а именно възобновяване на административнонаказателните производства. Решенията по тези производства не подлежат на отмяна, тъй като както се посочи не е налице съдебен акт, който може да бъде предмет на производството по отмяна. Налага се изводът, че съдебен акт, постановен по реда на извъредния способ за проверка- възобновяване по чл. 70 и следващите ЗАНН не може да бъде проверяван втори път по реда на друг извънреден способ-отмяна по реда на АПК. Тя винаги е недопустима ако е налице друг способ за защита на правото-в случая възобновяване на административноназакателното производство по реда на ЗАНН. В разглеждания аспект адекватно тричленният състав на ВАС се е позовал и на изричната забрана на чл. 237, ал. 3 АПК, според която не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна. Предвид изложеното обжалваното определение е правилен съдебен акт, постановен при съобразяване на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. В отговора на директора на Регионална Дирекция на горите- Кюстендил чрез процесуалния му представител се съдържа искане за допълване на обжалваното определение в частта му разноските, представляващи юрисконсултско възнагражедение, поискано пред тричленен състав на ВАС. В този смисъл молбата за допълване на обжалваното определение в частта му за разноските следва да се третира като молба по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение на определението в частта му за разноските, поради което искането следва да се остави без разглеждане и молбата се изпрати на тричленен състав на ВАС, постановил обжалваното определение, за произнасяне в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,