Определение № 10740 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на В. И. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Дилова, срещу определение № 32805 от 20.08.2026г., постановено по адм. д. № 10054/2026г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което производството по делото е прекратено. В частната жалба се повдигат оплаквания за неправилност на оспореното определение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на годен за обжалване административен акт по чл. 21 от АПК и за процесуалното качество на жалбоподателката като подател на сигнал. Счита се, че тя черпи процесуалната си легитимация от качеството ѝ на съсобственик на поземления имот с идентификатор 44063.6228.2711 по КККР на [населено място], в който е издигнат незаконния строеж - гараж, а не от качеството ѝ на подател на сигнал. Обосновава се становище, че обжалваното писмо на кмета на район „Панчарево“ при Столична община има характер на отказ на административния орган да упражни правомощията си по чл. 225а от ЗУТ и че с него се засягат правата на жалбоподателката. Поддържа се, че тя има пряк и личен правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Излагат се съображения и досежно търпимостта на строежа, като се сочи, че това е въпрос по същество на спора и не може да е предпоставка за допустимост на съдебното производство. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане на жалбата по същество. Ответникът Кметът на Столична община, район „Панчарево“, чрез юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение в писмен отговор по чл. 232 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, от фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че с писмо № РПН26-ДИ01-5373 от 15.07.2026г. кметът на район „Панчарево“, Столична община, е отказал да предприеме действия по сигнал на В. И. В. с твърдения за незаконно строителство на гараж в съсобственият ѝ поземлен имот с идентификатор 44063.6228.2711, находящ се в [населено място], [улица]. Съдът описал и това, че според установяванията на органа, гаражът е изграден преди 2001, поради което не подлежи на премахване. Въз основа на възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че не е налице годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и че дори и при най-широкото разбиране на понятието за правен интерес от гледна точка на нормата на чл. 120 от Конституцията на Република България, не може да обоснове правен интерес на жалбоподателката да оспори писмото, с което е отказано премахването на незаконния строеж. В изводите си относно правния интерес обърнал внимание върху това, че законът прави ясно разграничение между лицата, чиито субективни права и/или законни интереси са засегнати и съответно имат процесуалното качество на жалбоподатели и тези, при които не е налице такова засягане, съответно отредено им е единствено процесуалното качество на сигналоподатели. Определението е правилно. Правилен е изводът на съда, че оспореното писмо няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието му с него административният орган уведомява В. В. и Д. В. за становището на органа по постъпил сигнал с твърдения за незаконно строителство на гараж в съсобствения им поземлен имот с идентификатор 44063.6228.2711 по КККР на [населено място] и за резултата от извършената по сигнала проверка по документи. Тоест, от съдържанието на писмото е видно, че то има уведомителен характер относно извършена проверка във връзка с административните процедури, касаещи статуса на посочения имот и строителството в него. С писмото не се засягат права и не се вменяват задължения на частната жалбоподателка. В ЗУТ няма норма, която да задължава кмета на общината или лицата, на които е предоставил правомощия, да се произнасят по искания за спиране или премахване на незаконни строежи. Упражняването на правомощията по чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ е служебно и в условията на оперативна самостоятелност и кметът не е обвързан със задължение за произнасяне с акт, съобразно изложеното в подадени до него сигнали. Административен акт в този смисъл би бил налице само тогава, когато административният орган е задължен по закон при сезиране да издаде акт с конкретно съдържание. С подаването на сигнал или искане възниква задължение да се направи проверка, но не и задължение за издаване на акт със съдържание, поискано от лицето или лицата, подали сигнала. Освен това в случая с оспореното писмо жалбоподателката е уведомена за извършена проверка и за направените в резултат на проверката констатации, от една страна, поради което и при изложените по – горе съображения, правилно е прието от съда, че не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Във връзка с гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника кмета на община Панчарево за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение за водене на делото пред настоящата инстанция. На основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, същите следва да бъдат определени в минимален размер от 80 лева, съответни на 40,90 евро, съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,