Определение № 166 от 08.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 892/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. Г. М., чрез адв. Георги Венциславов Василев, за допълване на определение № 122 от 29. 05. 2019 г. по гр. д. № 892/2019 г. на ВКС, 1 г.о. в частта за разноските и осъждане на молителката В. Г. М. да заплати на Е. Г. М. сумата 2000 лв. разноски, направени в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че с депозирания отговор на молбата за отмяна вх. № 5027464/18. 02. 2019 г. е направено искане за присъждане на направените съдебни разноски и са били приложени доказателства за извършването им, а към становище вх. № 3471/12. 04. 2019 г. е представил и списък по чл. 80 ГПК, но съдът е пропуснал да се произнесе по тази претенция. Ответницата по молбата В. Г. М., чрез адв. Янаки Зибилянов, е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от В. Г. М., чрез адв. Я. З., молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГП на влязло в сила решение № 18212 от 10. 11. 2016 г. и влязло в сила решение № 117578/12. 05. 2017 г., постановени по гр. д. № 1356/2016 г. на СРС, ГО, 78 състав. От ответника по молбата за отмяна Е. Г. М., чрез адв. Г. В., е подаден отговор и допълнително становище, с които е направено възражение за недопустимост на производството, поради подаване на молбата след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Към отговора на молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че Е. Г. М. е заплатил на адв. Г. В. В., в брой, сумата 2000 лв. възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по подадената от В. М. молба по чл. 303 ГПК, за отмяна на решенията по допускане и извършване на делбата, постановени по гр. д. № 1356/2016 г. на СРС, ГО, 78 с-в С определение № 122 от 29. 05. 2019 г. по гр. д. № 892/2019 г. на ВКС, 1 г.о. молбата за отмяна не е допусната до разглеждане, като просрочена. Съдът не се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските. Постановеното прекратително определение има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Недопускане до разглеждане на молбата за отмяна ангажира отговорността на молителката към ответника по молбата за направените от последния разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане. Доказано е и плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. Направеното от В. Г. М. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 9, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 4 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в производството по отмяна възлиза на 504, 18 лв. Предвид фактическата и правна сложност на предмета на гр. д. № 892/2019 г. на ВКС, 1 г.о. и извършените от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна действия, договореното възнаграждение от 2000 лв. се явява прекомерно, поради което от направените от ответника М. разходи за заплащането му следва да се присъди сумата 700 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение