Решение № 2085 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2018 г.

Решение № 2085 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда"-Велико Търново подадена срещу решение № 480 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 534/2017 г. на Административен съд Велико Търново, с което е обявена нищожността на Предписания по Протокол за извършена проверка № ПР1711473/15.05.2017 г. по т. 2 и т. 3 на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията са подробно мотивирани. Счита за неправилен извода на съда, че ПАМ е наложена от инспектор Д. Андреева в това й качество, а не от Дирекцията "Инспекция по труда" Велико Търново. Иска се обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или отхвърляне оспорването. Ответникът-"Сънфудс България"ЕООД чрез пълномощника си адвокат В. Костадинова оспорва касационната жалба. Счита че решението не е недопустимо. Алтернативно, при неправилност на решението иска обсъждане по същество на изложените аргументи за незаконосъобразност на наложената ПАМ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 480 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 534/2017 г. Административен съд Велико Търново е обявил нищожността на Предписания по Протокол за извършена проверка № ПР1711473/15.05.2017 г. по т. 2 и т. 3 на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново. Съдът е приел, че ПАМ е наложена от инспектор Д. Андреева в това й качество, а не от Дирекцията "Инспекция по труда" Велико Търново, т. е. от некомпетентен орган. Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че ЕООД "Сънфудс България" стопанисва търговски обект – ресторант "Макдоналдс" в гр. Велико Търново. При извършена проверка от инспектори в Областна дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново е констатирано, че на З. Парушева, на длъжност "ресторантски работник" е изплатено трудово възнаграждение в размер на 343, 91 лв. /бруто./ за отработени 21 дни през м. 01. 2017 г., при определена от 01.01.2017 г. минимална работна заплата от 460 лв. Същото нарушение е установено и по отношение на И. Георгиева. През месец февруари 2017 г. н. Мънзова е работила два дни, при което и е заплатено трудово възнаграждение от 41, 60 лв. при часова ставка от 2, 60 лв., при минимална часова ставка от 2, 78 лв. Въз основа на така установеното в Протокол за извършена проверка № ПР1711473/15.05.2017 г. по т. 2 и т. 3 инспекторите при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново са вписани следните предписания: по т. 2 – на основание чл. 245, ал. 1 КТ във връзка с чл. 244, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 22 на МС от 26 януари 2017 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната /обн. ДВ бр. 11 от 31 януари 2017 г./ работодателят се задължава да изплати на З. Парушева на длъжност "ресторантски работник" и на другите правоимащи лица в обекта трудово възнаграждение в размер не по-малък от минималната работна заплата за страната, съобразно отработените от тях часове през м. януари 2017 г.; по т. 3 на основание чл. 245, ал. 1 КТ във връзка с чл. 244, т. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 22 на МС от 26 януари 2017 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната /обн. ДВ бр. 11 от 31 януари 2017 г./ работодателят се задължава да изплати на А. Мънзова /ТД № 360195/21.02.2017 г./ и на другите правоимащи лица в обекта при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения трудово възнаграждение за м. 02. 2017 г. в гарантирания му минимален размер, определен от законодателя, на минимална работна заплата за страната. При така установеното от фактическа страна неправилно първоинстанционният съд е приел, че ПАМ е наложена от некомпетентен орган-инспектор Д. Андреева в това й качество, а не от Дирекцията "Инспекция по труда" Велико Търново. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК по смисъла на този кодекс "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ предвижда, че цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ" към МТСП. Тя е орган за специализиран контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи-Дирекция "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал от инспектори, чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите са длъжностни лица, държавни служители, изпълняващи служебни функции. Когато същите оформят актовете по чл. 404, ал. 1 от КТ, от категорията на които са и дадените задължителни предписания, те не действат като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на Дирекция "Инспекция по труда", а не на конкретния инспектор, който физически е изготвил и подписал съответния акт. Приемайки обратното първоинстационният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Въз основа на гореизложеното оспореното решение на Административен съд Велико Търново следва да бъде отменено като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Делото не е изяснено от фактическа страна. Съдът не е обсъдил по същество наведените доводи от дружеството за незаконосъобразност на административния акт. Това налага делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,