Решение № 795 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2009 г.

Решение № 795 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 366/10 от 29.04.2010 по касационна жалба на И. С. Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 216 от 25.03.2009 г., постановено по гр. д. № 1098/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 20.06.2008 г. по гр. д. № 184/2004 г. на Етрополски районен съд с което е разпределено ползването на пасище, мера с площ 1,510 дка, съставляваща имот № 259011 по картата на землището на [населено място], обл. Софийска и е прекратява производството по делото поради недопустимост на предявеният иск. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 32, ал. 2 от ЗС и процесуалните правила, защото съдът не се е произнесъл по същество Ответниците по касация М. Г. Ц. и Д. И. Ц. оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила. Останалите ответници не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от И. С. Г. за разпределение ползването на пасище, мера с площ 1,510 дка., съставляваща имот № 259011 по картата на землището на [населено място], обл. Софийска, възстановен с решение № 17-Д от 15.04.2004 г. на наследници на Ц. Н. Ш. е недопустим, тъй като той притежава 2/3 от имота, придобити от него по дарение с н. а. 153, т. I/11.05.2004 г. и може да формира мнозинство за определяне начина на ползване на имота. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК е: допустим ли е иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, когато е предявен от съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от общата вещ. С въззивното решение е прието, че иска е недопустим, защото ищеца, притежаващ 2/3 ид. ч. от съсобствеността може да определи начина на ползване на имота. С определение № 22 от 23.01.2009 г. и решение № 646/15.04.1999 г. по гр. д. № 262/1998 г. IV гр. о. и Р № 1410 от 12.VII.1995 г. по гр. д. № 1603/94 г., IV г. о. се приема, че искът за разпределение на ползването може да бъде предявен и от съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от съсобствеността, защото с предявяването на иска той признава, че не може да вземе решение за начина на разпределение на ползването. Настоящият състав споделя разрешението, дадено в изброените съдебни актове, като съответстващо на духа на чл. 32 от ЗС, съгласно ал. 1 от който общата вещ се използва и управлява, съгласно решението на собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Предпоставка за съдебната намеса за определяне начина на служене с общата вещ е липсата на възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците, определено от дяловото им участие в съсобствеността за вземане на решение, или наличие на решение на такова мнозинство, което е вредно за общата вещ. Законът не изисква специална форма за установяването невъзможността да се формира мнозинство на съсобствениците, за вземане на решение, поради което следва да се приеме че тя е налице с факта на предявяване на иск от мнозинството с искане спорът да се разреши от съда. Конституирането на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствения имот като ищци е признание от тях, че такова решение не е взето и не може да бъде взето и предоставяне на това им правомощие на съда за разрешаване на спора за служене със съсобствената вещ. Това е процесуална предпоставка за допустимост на съдебната администрация за определяне начина на служене с вещта. Становищата на страните в производството установяват тази невъзможност да се вземе решение предвид броя на съсобствениците, малките квоти, които притежават някои от тях и площта на имота. Разпределението на ползването не означава само определяне на реален дял за ползване. Служенето с общата вещ може да е по начин, че само част от съсобствениците, които желаят, да получат реален дял за ползване, а останалите да получат парично обезщетение. Подобно решение притежаващият мажоритарен дял ищец очевидно не може да прокара сам, поради което търси намесата на съда за разрешаване на възникналия спор. Като е приел, че предявеният иск е недопустим, въззивния съд е постановил решение в противоречие с материалния закон и практиката по приложението на чл. 32 от ЗС, поради което постановеното от него решение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение