Решение № 14295 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2011 г.

Решение № 14295 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Истилиян Симеонов, в качеството му на процесуален представител на Симчо Несторов Георгиев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Симчо Георгиев - ТЕДИ - СИМ", срещу решение № 4501 от 30.12.2010 г. по адм. дело № 1346 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 100900213 от 18.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1659 от 27.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от процесуалния представител юрисконсулт Ива Испиридонова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административния съд - София град е бил сезиран с жалба от едноличния търговец срещу РА № 100900213 от 18.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1659 от 27.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по прилагането на ЗКПО (отм.) за 2003 - 2006 г., по ЗКПО за 2007 - 2008 г.; на ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 2006 г. и на ЗДДФЛ за 2007 г. - 2008 г. по ЗДДС (отм.) и ЗДДС; по ЗЗО, КСО и пр. В хода на ревизията е установено, че лицето е финансирало дейността си като едноличен търговец със сумата от 120 000.00 лв. за 2004 г. и със сумата 20 927.49 лв. за 2005 г., като същевременно за периода 1.01.2003 г. - 31.12.2007 г. не е теглил никакви парични средства за предприятието си, не е декларирал печалба от дейността му. За отчетните 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. е декларирал само отрицателни финансови резултати. Единственият му доход е от дейността като общински съветник, който по години е установен. По повод ИПДПОЗЛ от 18.02.2009 г. не представя данни за получени заемни средства като физическо лице, поради което е направен извод, че за ревизирания период е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Изготвено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК до лицето, че ревизията ще се осъществява по специалния ред затова, като с декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК той е декларирал за 2004 г. заем в размер на 120 000.00 лв., предоставен от Васил Николов Стоянов на 30.11.2004 г., разходи за живот 2 000.00 лв. и доходи от дейност като общински съветник в размер на 2 214.00 лв. За 2005 г. разходите за живот са 2 700.00 лв. и доходи от дейност като общински съветник в размер на 3 600.00 лв. Представя два броя разписки за получен заем от лицето Васил Николов Стоянов в размер на 120 000.00 лв. на 30.11.2004 г. и за възстановена сума в размер на 90 000.00 лв. на 31.12.2007 г. Договор за заем не е представен, както и доказателства за произхода на средствата, с които е финансирал дейността си през 2005 г. в посочения размер от 20 927.49 лв. В административното производство тези доказателства като частни документи не са кредитирани. По повод възраженията си срещу ревизионния доклад лицето е представило декларации от три физически лица, работили при него по трудов договор, в обменно валутно бюро, които потвърждават получаването на парични средства в посочения размер. Административният орган е извършил проверка и анализ на семейното положение на лицето, на банковите сметки, на доходите от трудови правоотношения и други доходи, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и отпуснати заеми. Извършена е съпоставка на средствата, с които то разполага по години и извършените разходи, в т. ч. и обичайните разходи за издръжка на едно лице на база на статистическите данни на НСИ и разходи за финансиране дейността като едноличен търговец. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена тази фактическа страна по спора, по години, с посочване на началното салдо за всяка една от тях и компонентите му. За 2004 г. е констатирано превишаване на разходите над получените доходи, като данъчната основа е в размер на 104 345.80 лв. За 2005 г. е констатирано същото превишаване, като данъчната основа е в размер на 24 226.70 лв. Съдът подробно е обсъдил възраженията относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, каквито според него не се установяват. Според него не се установява и нарушаване на материалния закон, а именно на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В съдебното производство основният спорен момент е бил този относно цененето на доказателствата във връзка с предоставения паричен заем от 120 000.00 лв. В касационната жалба се съдържат подробни възражения относно неправилността на съдебното решение, което се обжалва, които са идентични с тези направени в първоинстанционното производство. Правилно посочените разписки не са ценени като годно доказателство както от административния орган, така и от съда. Те са частни свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила не обвързва съда, като същата се преценява в съвкупност с останалите данни по делото. По повод разпита на едно от трите лица, представили декларации, съдът е изложил подробни съображения по повод установяването на факта на предаване на процесните парични средства. Такива относно произхода на средствата на заемодателя Васил Николов Стоянов, починал преди ревизионното производство, също са изложени в мотивите на съдебния акт. Правилна е преценката на съда за законосъобразност на същия с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя, понеже освен, че в негово лице е доказателствената тежест, то от ангажираните доказателства по категоричен начин не се установява спорния факт на получаване на тези средства. Правилна е преценката и на съда относно представените договори за банков кредит от 12.11.2002 г. и от 23.10.2003 г. с "Българска пощенска банка" АД на жалбоподателя, доколкото позоваването на тях е направено само в съдебното производство и по повод на същите не са ангажирани доказателства относно предоставянето на парични средства по тях и усвояването им от страна на същия. В касационната жалба също не са развити съображения в тази насока. По повод формирането на данъчната основа конкретни доказателства също не са ангажирани. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна по касационната жалба, на която са присъдени такива, в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение