Определение № 9114 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. К. против определение № 22085 от 02.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5806/2026 г. по описа на Административен съд София – град, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата му против мълчалив отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София да се произнесе по заявление вх. № 01-180889-13.03.2026г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага твърдения, че по заявлението му е формиран мълчалив отказ, поради което жалбата му е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и е допустима. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на Административен съд София – град правилно приема, че по заявлението на частния жалбоподател вх. № 01-180889-13.03.2026г. с искане за одобряване на изменение на КККР н [населено място], район „Връбница“, Столична община, изразяващо се в разделянето при условията на чл. 53а, т. 2 ЗКИР на ПИ с идентификатор 49206.2635.8 с площ от 5123 кв.м. на два имота, заличаване на имота от КККР и нанасянето на два имота ПИ с идентификатор 49206.2635.17 и 49206.2635.18, съответно с площ от 2973 кв.м. и 2150 кв.м., без да се променят трайното предназначение и начина на трайно ползване, мълчалив отказ не е формиран и липсва подлежащ на оспорване административен акт. По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. Следователно мълчалив отказ се формира, когато органът не се произнася, въпреки че е сезиран с редовно заявление, разполага с компетентност и е задължен да издаде съответен акт по силата на специална норма и в конкретен срок. В случая сезираният орган констатира нередовности в подаденото от частния жалбоподател заявление и дава указания за тяхното отстраняване в 14- дневен срок с уведомление изх. № 24-18309-06.04.2026г. При липсата на данни за получаване на уведомлението от адресата и за отстраняване на констатираните нередовности, съставът на административния съд правилно приеме, че срокът за произнасяне на органа не е започнал да тече, мълчалив отказ не е формиран и не е налице подлежащ на оспорване административен акт. Това налага и крайният извод, че подадената жалба е недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,