Определение № 174 от 04.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 447/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Рила-ЕУ“ ЕООД /в ликвидация/, със седалище [населено място] срещу определение №3299 от 14.12.2021г. по ч.гр.д. №3658/2021г. по описа на Апелативен съд- София. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на „Рила-ЕУ“ ЕООД /в ликвидация/ срещу определение от 17.06.2021г. по т.д.№7564/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено и искането да бъде разгледано по същество и уважено. Оспорва изводите на въззивния съд, че частната жалба срещу определението на съда, с което се отхвърля искането за изменение на решението по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ в частта на разноските, е недопустима, тъй като самото решение, с което е отменен отказът за вписване, не подлежи на обжалване. Счита, че решението по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ е обжалваемо в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №174/14.10.2021г. по т.д.№1891/2021г. на Софийски градски съд е уважена жалбата на „Рила-ЕУ“ ЕООД /в ликвидация/, със седалище [населено място], като е отменен отказ №20210908124206/14.09.2021г., постановен от длъжностно лице при Агенцията по вписванията- Търговски регистър и е указано да се извърши исканото вписване. Съдът излага мотиви, че на жалбоподателя не се дължат разноски. С молба от 20.10.2021г. жалбоподателят моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като претендира присъждане на сумата 210 лева. С определение №929 от 22.10.2021г. съдът отхвърля искането по чл.248 ГПК, като срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от „Рила-ЕУ“ ЕООД /в ликвидация/. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба, като въззивният съд намира, че доколкото решението на окръжния съд по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, с което се уважава жалбата и се постановява извършване на поисканото вписване не подлежи на обжалване, то не подлежи на обжалване и определението по чл.248 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдът по искане на страните, направено в законоустановените срокове, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските /чл.248, ал.1 ГПК/, като се произнася с определение, подлежащо на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението /чл.248, ал.3 ГПК/. Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има белезите на охранително производство по смисъла на чл.530 и сл. ГПК. Възлагането на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията не променя съществените му характеристики на охранително производство. Целта на регистърното производство е да даде съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на превидени от закона права. Чрез вписването на обстоятелства /чл.4 ЗТРРЮЛНЦ/, обявяване на актове /чл.5 от закона/ или заличаване на вписване по партидата на съответния субект се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването /чл.7,8 и 9 от закона/, т.е. постигат се изгодни за него правни последици. Регистърното производство е безспорно и едностранно, а дейността на длъжностното лице по регистрацията е да провери дали са спазени изискванията на закона /чл.21/, като дължи указания на заявителя за представяне на необходимите документи /чл.22, ал.5 от закона/. Поради това на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация /чл.25, ал.1 от закона/. Ако вписването/заличаването накърнява права на трето лице, е налице спор, който може да бъде разрешен само по реда на спорното исково производство с участието и на двете страни. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и няма право на жалба срещу решението на окръжния съд по чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид необжалваемостта на решение №174/14.10.2021г. по т.д.№1891/2021г. на Софийски градски съд, с което е уважена жалбата на „Рила-ЕУ“ ЕООД /в ликвидация/, като е отменен атакуваният отказ на длъжностно лице при Агенцията по вписванията- Търговски регистър и е указано да се извърши исканото вписване, съдът намира, че не подлежи на инстанционен контрол и постановеното от същия съд определение по чл.248 ГПК. Воден от изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че подадената частна жалба срещу определение №929 от 22.10.2021г., с което Софийски градски съд отхвърля искането по чл.248 ГПК за изменение на решение №174/14.10.2021г. в частта за разноските, е недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение на Апелативен съд-София. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение