Решение № 2440 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2015 г.

Решение № 2440 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Айдън Акифов Мустанов от гр. Силистра против решение № 2792 от 5.12.2014 г. на Административен съд, град Варна постановено по адм. дело № 147/2013 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 191201893/18.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 794/15.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в атакуваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са следните: Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда относно формирането на данъчната основа за периода 2006-2010 г., както и изводите на съда относно разполагаемите парични средства към 1.01.2006 г. Твърди, че е разполагал с налична сума от 79 500 лева, която е взета предвид от експертизата назначена в хода на ДП № СС38/2013 г. на ОД на МВР Силистра, препис, от която е приложен по делото. Не е съгласен с изключването от паричния баланс на сумата от 32 000 лева, получена по дарение от брата на съпругата Октай Исмаил. Твърди, че изводите на съда за покупка на конкретно посочени МПС, са в противоречие със заключението на съдебно-графологическата експертиза, според което подписите в документите за придобиването им, не са положени от него, респективно от съпругата му. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна, чрез процесуален представител юрк. Станка Костадинова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на административния съд, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С оспорения пред АС -Варна ревизионен акт на Айдън Акифов Мустанов са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер от 18513.31 лева и съответните лихви от 7 963.35 лева, както следва: За 2006 г. - данък върху доходите в размер на 3036.90 лева и съответните лихви в размер на 1975.42 лева, начислен върху данъчна основа в размер на 15304.10 лева; За 2007 г. - данък върху доходите в размер на 5115.48 лева и съответните лихви в размер на 2116.37 лева, начислен върху данъчна основа в размер на 24 164, 48 лева; За 2008 г. - данък върху доходите в размер на 7967.50 лева и съответните лихви в размер на 2865.61 лева, начислен върху данъчна основа в размер на 81072.87 лева и след приспадане на авансово внесен данък в размер на 139.79 лева; За 2009 г. - данък върху доходите в размер на 1625. 62 лева и съответните лихви в размер на 400.87 лева, начислен върху данъчна основа в размер на 18813.17 лева и след приспадане на авансово внесен данък в размер на 255.70 лева; За 2010 г. - данък върху доходите в размер на 767.81 лева и съответните лихви в размер на 110.08 лева, начислен върху данъчна основа в размер на 10537.74 лева и след приспадане на авансово внесен данък в размер на 285.96 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Данъчната основа за периода от 2006 г. - 2010 г. е определена на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Като начално салдо на разполагаемите парични средства към 1.01.2006 г. органите по приходите са признали сумата от 50 000 лева, представляваща част от изплатена на Айдън Мустанов печалба от предприятието на едноличния му търговец ЕТ "Сател груп - Айдън Мустанов" за 2001 и 2002 г. в размер на 63 102 лева общо, коригирана с приходите и разходите за издръжка през 2003, 2004 и 2005 г. Видно от мотивите на ревизионния акт, предложения в ревизионния доклад размер на задълженията за ревизираните периоди на 2006-2010 г., който се посочва и в касационната жалба, е намален в резултат на корекция в данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, чрез приспадане от обичайния размер на разходи за издръжка и живот по чл. 122, ал. 1, т. 14 ДОПК на конкретно установени разходи, които попадат в обхвата на т. нар. "други разходи". С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. като е определил данъчна основа за 2009 г. в размер на 17 868.17 лева и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1531.12 лева главница и 377.54 лева лихви и данъчна основа за 2010 г. в размер на 8052 лева и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 519.32 лева главница и 74.43 лева лихви. В останалата част жалбата на Айдън Акифов Мустанов е отхвърлена като неоснователна. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноски на администрацията по компенсация. За да постанови този резултат съдът е приел за доказани твърденията на ревизираното лице за получени парични средства през 2009 г. и 2010 г. по дарение от родителите на съпругата му Севал Мустанова съответно в размер на 3500 лева и в размер от 7 500 лева, които суми е прибавил към приходите му за съответния период и е преизчислил данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размера на задължението за данък върху доходите за посочените периоди. Този извод е основан на събраните по делото писмени доказателства, заключение на съдебно - графологическа експертиза, което потвърждава автентичност на подписите на дарителите в сключените договори за дарение, на доказателствата за доходите на дарителите, както и на свидетелските показания на майката Ресуде Осман и бащата Исмаил Ахмед Осман относно момента на предаване на сумите. Останалите възражения на ревизираното лице за разполагаеми парични средства в по-голям размер от приетия при ревизията, са отхвърлени като неоснователни. По отношение на началното салдо съдът е възприел аргументите на органите по приходите за разполагаема сума от 50 000 лева, като е дал вяра на данните от счетоводния баланс на ЕТ "Сател груп - Айдън Мустанов" за 2001 и 2002 г. и е съобразил липсата на представени извлечения от касовата книга на търговеца и данни за изплащането на суми в по-голям размер от посочените в акта. За недоказани са приети и твърденията на ревизираното лице за наличност на сумата от 32 000 лева общо, получена на части по договори за дарение от брата на съпругата му - Октай Исмаил Ахмед, съответно на 28.07.2006 г., 22.06.2008 г. и 14.06.2009 г. В решението са изложени мотиви, че действително по делото са представени писмени доказателства за доходите на дарителя, получени в Р Турция, но това не води автоматично до извод, че посочената сума е дарявана на части. По делото не са ангажирани доказателства, че подписът, положен за дарител в представените договори е на Октай Исмаил Ахмед. Наред с това съдът е изложил мотиви, че братът има разходи и за издръжка на семейството си и на майка си, която живее при него - обстоятелство, което се потвърждава и от свидетелските й показания. Доказателствената сила на представените частни документи, съдът е преценявал съгласно чл. 181 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Аргумент е почерпен и от липсата на декларация пред Агенция Митници на парични суми, при влизане в Република България. Направен е извод, че жалбоподателят не може да установи по начин противопоставим на ответната страна предаването и получаването на сумата от 32 000 лева по дарение, поради което законосъобразно същата не е включена в приходите му. По отношение направеното оспорване на закупуването на конкретно посочените МПС, съдът въз основа на данните, предоставени Пътна полиция при ОД на МВР - Силистра е приел, че ревизираното лице е придобило собствеността върху спорните МПС. Приложени са копия от договорите за покупка на МПС и справка в регионалната база данни за превозните средства, бивша и настояща собственост на Мустанов. От заключението на вещото лице графолог съдът е приел, че подписите положени за купувач на 12 броя договори за покупко - продажба на МПС не са изпълнени от Айдън Акиф Мустанов, а по 3 бр. договори - не са изпълнени от Севал Мустанова. Според съда това не означава, че тези договори не са произвели правно действие и че не е настъпило прехвърляне право на собственост върху тези МПС. В тази връзка съдът е възприел становището на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна според което съвсем резонно и закономерно може да се направи извод, че ревизираното лице не би могло да продаде автомобили, които преди това не е придобило. По тази причина и с оглед на даденото писмено обяснение от Мустанов, съдът е приел оспорването за неоснователно. По отношение на представените от Севал Мустанова договори за покупко - продажба съдът е отбелязал, че същите са заверени от страната с вярно с оригинала. По тези съображения съдът е формирал краен извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт относно установените задължения за 2009 г. и 2010 г. по размер и законосъобразност на установените задължения в останалата част, като е присъдил разноски по компенсация на администрацията. Решението е частично неправилно. Принципно правилно съдът е приел, че в производството по чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят, чрез допустимите доказателствени средства наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по особения ред. В съответствие с чл. 124, ал. 2 ДОПК са и изводите по приложението на въведена от тази норма оборима презумпция. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда нарушение при преценката на доказателствата по делото относно разходите за придобиване на 12 бр. МПС, за които е установено, че липсва съгласие на ревизираното лице за покупката им и разходите за придобиване на 3 бр., МПС, за които е установено, че липсва съгласие на съпругата - Севал Мустанова. Това обстоятелство е доказано със заключение на вещо лице - графолог, което не е оспорено от страните и което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено. Неправилно съдът е приел, че договорите, които не съдържат подпис на ревизираното лице и съпругата му са произвели правно действие. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД при липса на съгласие договорът е нищожен и не поражда целените от страните правни последици. В разглеждания данъчноправен спор, обстоятелството, че в посочените в заключението на СГЕ договори подписът на купувач не е положен от Айдън Мустанов и Севал Мустанова е релевантно за преценката на извършените разходи за закупуване на МПС и наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и съответно размера на данъчната основа. В тази връзка следва да се посочи, че разходите за закупуване на посочените общо 15 броя превозни средства, са обосновани от органите по приходите единствено с посочената в договорите цена. Представените от органите на МВР данни за регистрации на МПС на името на Мустанови, не съдържат данни за разходите и приходите по покупката и продажбата им. При липса на съгласие на купувача в представените договори, установено чрез допустимите в процеса доказателствени средства, както и предвид липсата на други доказателства за плащане на цената от ревизираното лице или за негова сметка /банкови документи, пълномощни и др./, неправилно съдът е приел, че разходите за покупка на спорните МПС са доказани и следва да участват при определяне на имущественото му състояние, респективно при формиране на данъчната основа. Продажбата на чужда вещ не е недействителна, но само на това основание не може да се приеме за доказан разходът на ревизираното лице във връзка с придобиването й, в какъвто смисъл са изложените от съда мотиви. В тази връзка и на основание чл. 300 ГПК, приложим субсидиарно съгласно § 2 от ДР на ДОПК, следва да се съобрази и действието на влязлата в сила присъда по нохд № 183/2015 г. по описа на Силистренски окръжен съд, с която Айдън Акифов Мустанов е признат за виновен за това, че през периода 30.04.2008 г. -30.04.2011 г. като местно физическо лице, в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащане на данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НК във връзка с чл. 26 НК. Видно от мотивите на присъдата покупките и продажбите на спорните в настоящото производство МПС, са изключени и не са взети предвид. По аргумент от чл. 300 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за данъчния спор влязлата в сила присъда е задължителна за това дали деянието е извършено. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че в наказателното производство е използван идентичен подход за определяне на данъчните задължения - чрез формиране на общ паричен поток на ревизираното лице и на съпругата му, включително и във връзка с дейността по покупка и продажба на МПС, разходите за покупка на автомобилите, предмет на съдебно-графологическата /почеркова/ експертиза, както и приходите от продажбата им през ревизираните периоди следва да бъдат съобразени при преценката на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, определена на ревизираното лице за 2007, 2008, 2009 г. и 2010 г. Това се отнася за общо 14 броя МПС, разходите и приходите, за които са конкретно посочени в приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно - счетоводната експертиза. В тази връзка съдът съобрази, че видно от мотивите на ревизионния доклад, че разход за покупка на л. а. Опел Астра с рег. № СС 5661 СА от 2009 г. в размер на 1500 лева не е включен в разходната част на паричния поток за 2009 г. поради което неавтентичността на представения договор, сключен от Мустанов с ЕТ "Бобо - Ирина Маринова" не влияе на размера на задълженията и не следва да се взема предвид при извършване на корекция в данъчната основа. По отношение на л. а. Опел Астра, рег. № СС 6649 СА, по договор от 2.05.2008 г. се установи, че не е продаден в процесните периоди и при ревизията не е отчетен приход от този автомобил. Поради това при преценката на данъчната основа за 2008 г., следва да се съобрази само разходът за този автомобил в размер на 3200 лева. За 2007 г. установената данъчна основа на Мустанов е 24 164.48 лева. За този ревизиран период видно от мотивите на ревизионния доклад и съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в паричния поток са включени разходи за покупка на 2 бр. МПС в общ размер от 6240 лева, както следва: в размер на 1365 лева по документ от 13.09.2007 г. на името на Севал Мустанова и в размер на 4875 лева по документ от м. 11.2007 г. на името на Айдън Мустанов, представляващи равностойност на 2500 евро. За тези документи от заключението на СГЕ се установява, че не са подписани от ревизираното лице и съпругата му. По делото липсват други доказателства за размера на разходите по придобиване на автомобилите. Поради това и предвид обстоятелството, че дейността по покупко - продажба на автомобили е осъществявана съвместно от съпрузите, като физически лица, следва да се приеме, че половината от този разход в размер на 3210 лева, следва да се приспадне от данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2007 г., определена в ревизионния акт или 24 164.48 - 3210 = 20954.48 лева данъчна основа за 2007 г. Посочените МПС са продадени през 2009 г., поради което приходната част на данъчната основа за 2007 г. не подлежи на корекция. От изложеното следва, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. върху посочената данъчна основа е в размер на 4345.08 лева и съответните лихви. За разликата над тази сума до пълния установен в акта размер на данъка - 5115.48 лева или за сумата от 770.40 лева и съответните лихви ревизионният акт се явява незаконосъобразен. Първоинстанционното решение в тази част, в която е потвърдена посочената сумата като данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), е неправилно и следва да бъде отменено. По аналогични съображения и при съобразяване на посочените по-горе обстоятелства относно приходите и разходите във връзка с МПС - Опел Астра с рег. № СС 5661 СА и Опел Астра, с рег. № СС 6649 СА, следва да се отмени решението и в частта на определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за останалите периоди. За 2008 г. разходите за придобиване на автомобилите, предмет на договорите, за които СГЕ е установила, че не са подписани от Мустанови, са в общ размер от 17 987 лева. За договорът от 28.06.2008 г. е установено, че е подписан от Севал Мустанова, поради което разходът от 2600 лева е доказан и не е включен в горната сума. Голяма част от спорните МПС са продадени през същия период на 2008 г. /с изключение на л. а. СС 6649 СА, който изобщо не е продаден в процесните периоди, според заключението на вещото лице и данните от ревизионния доклад и на л. а. СС 4273 СА, който е продаден на 26.06.2009 г./ Приходите от продажби на процесните МПС са в общ размер от 3500 лева и следва да бъдат изключени от приходната част на паричния поток, респективно с тях да се увеличи данъчната основа на ревизираното лице. Разликата между разходите и приходите от покупко - продажба на спорните МПС е общо 14 487 лева, а за ревизираното лице е 7243.50 лева. Тази сума следва да бъде приспадната от определената при ревизията данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК на Айдън Мустанов в размер на 81 072.87 лева за 2008 г. /81 072.87 - 7243.50 = 73829.37/ При данъчна ставка от 10 %, данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. възлиза на 7382.94 лева. След приспадане на платения през годината данък от 139.79 лева, дължимият данък е в размер на 7242.55 лева и съответните лихви. За разликата над тази сума до определения в ревизионния акт данък за внасяне от 7967.50 лева или за 724.95 лева и съответните лихви, съдът неправилно е потвърдил ревизионния акт в частта за 2008 г. За 2009 г. и 2010 г. предмет на обжалване пред касационната инстанция е определената от първоинстанционния съд данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно в размер на 17 868.17 лева и на 8052.75 лева. За 2009 г. недоказан разход се явява сумата от 1250 лева по договор от 30.09.2009 г. Същевременно отразените в паричния поток по ревизионния доклад и заключението на ССЕ приходи от продажби на МПС, предмет на СГЕ, с които следва да се увеличи данъчната основа за същия период, са общ размер на 1500 лева /от продажба на двата автомобила, придобити през 2007 г. и от продажба на л. а. СС 4273 СА, който е придобит на 29.09.2008 г. и продаден на 26.06.2009 г./. При това положение се явява разлика от 250 лева приходи, с която размерът на определената данъчната основа следва да бъде увеличен. По същество това води до установяване на задължения в по-висок размер от установения. Предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК, ревизионният акт в частта за 2009 г. не следва да бъде изменян. Решението в тази част се явява правилно постановено като краен резултат и следва да се остави в сила. За 2010 г. недоказан се явява разход за покупка на МПС по три договора, посочени в заключението на СГЕ в общ размер на 6500 лева. Приходът от продажби на МПС, посочени в заключението на СГЕ през същия период е в общ размер 1700 лева, получени за продажба на автомобили с рег. № СС 1406 СК, рег. № СС7950 СВ, рег. № СС 9471 СА, и рег. № СС 1353 СК, предмет на придобиване по договорите от 30.09.2009 г., 24.04-2010 г., 22.05.2010 г. и 27.07.2010 г. Установената разлика е разход в размер на 4800 лева, с половината от която (2400 лева) следва да се намали данъчната основа на ревизираното лице за 2010 г. от 8052.75 лева, установена от първоинстанционния съд. Определена по този начин данъчната основа за облагане за 2010 г. на Айдън Мустанов възлиза на 5652.75 лева. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за този период е 565.28 лева. След приспадане на внесения авансово данък от 285.96 лева, задължението е в размер на 279.32 лева и съответните лихви. За разликата над тази сума до пълния установен в първоинстанционното решение данък от 519.32 лева и съответните лихви решението е неправилно постановено и следва да бъде отменено, като спорът се реши по същество и се отмени ревизионният акт в тази част. Останалите възражения в касационната жалба относно приходите и разходите на ревизираното лице, са неоснователни. По отношение на началното салдо правилно съдът е приел, че сумата от 50 000 лева, посочена в ревизионния акт се подкрепя от доказателства по делото. Твърдението на касационния жалбоподател, че към 1.01.2006 г. е разполагал с парични средства в общ размер от 79 500 лева е останало недоказано. Правилно съдът е обсъдил представените разходни касови ордери във връзка с доказателствата за декларираната печалба на ЕТ "Сател груп - Айдън Мустанов" за 2001 г. и 2002 г. и данните от счетоводния баланс на търговеца за 2002 г. относно наличностите на парични средства към 31.12.2001 г. и към 31.12.2002 г. - общо 68 000 лева. От отчета за паричните потоци на едноличния търговец, съдът обосновано е приел, че към 31.12.2002 г. от печалбата на ЕТ "Сател груп - Айдън Мустанов" са изплатени на собственика 40 000 лева. Към 31.12.2003 г. установената наличност на търговеца е 23 102.23 лева, която е прибавена към наличните парични средства за този период. Съответен на доказателствата по делото и съобразен с разходите през периода 2003-2005 г., е изводът на органите по приходите и на съда, че от получената печалба от дейност на търговеца към 1.01.2006 г. са налични 50 000 лева. Действително така полученият доход от печалба на едноличен търговец е лично имущество на ревизираното лице, но в конкретния случай това имущество е вложено в обща дейност по покупко - продажба на автомобили, осъществявана съвместно от ревизираното лице и съпругата му като физически лица, без търговска регистрация. В тази връзка следва да се посочи, че при установяването на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и формирането на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК участват предимно приходи и разходи по покупка и продажба на автомобили /разходи, свързани с придобиването им, приходи от следващата им продажба, транспортни разходи до страната, разходи по внос на автомобили, нотариални такси за прехвърляне право на собственост/. Следва да се допълни, че влязлата в сила присъда по нохд № 183/2015 г. и действието й по чл. 300 ГПК, е неотносимо към процесния период на 2006 г., тъй като инкриминираният период е от 30.04.2008 г. - 30.04.2011 г. и касае доходи от 2007 г. - 2010 г. За този период е неотносимо и заключението на СГЕ. Неоснователни са и доводите относно незаконосъобразно определен размер на обичайните разходи за издръжка и живот по данни на НСИ. На основание чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК тези разходи са относимо обстоятелство при определяне данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че при издаване на ревизионния акт от разходите по статически данни са приспадни онези разходи, които са конкретно установени по отношение на ревизираното лице. Твърденията на ревизираното лице, че разходите за данъци и други разходи във връзка с ползването на жилище са извършвани от трети лица, са останали недоказани. Правилно и в съответствие с чл. 160, ал. 5 ДОПК съдът не е изменил данъчната основа, определена в ревизионния акт със средния разход за издръжка на едно лице, тъй като видно от заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза за всички ревизирани периоди на 2006 - 2010 г., този разход е по-висок от приетия при ревизията среден разход на домакинство. Недоказани са и твърденията за получено дарение на парични средства в общ размер от 32 000 лева от Октай Исмаил Ахмед - брат на съпругата Севал Исмаил Мустанова. Правилно съдът е приел, че представените по делото договори за дарение не представляват годно доказателство за даряване на паричните средства, чрез предаване на сумите, тъй като в хода на ревизията, чрез експертно заключение по чл. 60 от ДОПК е установено, че тези договори не са подписани от дарителя - Октай Ахмед. В съдебното производство по отношение на тези договори не е проведено насрещно доказване относно истинността на положения от дарителя подпис, за разлика от останалите договори за дарение, сключени с бащата и майката на Севал Мустанова. В случая са налице доказателства за доходите на дарителя, но липсват такива за сключване на договор за дарение в предвидената от закона форма или чрез предаване на сумите, респективно за получаване на дарените суми. При тези доказателства правилно съдът не е включил сумата от 32 000 лева в приходите на жалбоподателя. С оглед на изложеното, се налага краен извод, че решението е частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото и следва да бъде отменено частично - по отношение на задълженията за данък върху доходите в посочения по-горе размер за ревизираните периоди на 2007 г., 2008 г. и 2010 г. и съответните лихви. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в тази част. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Айдън Акифов Мустанов, решението е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на "ОДОП" разноски по компенсация за сумата над 220.31 лева. На касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от жалбата в общ размер от 130.86 лева. На директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не е направено искане за това. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,