Определение № 207 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба, подадена от К. И. Б. срещу разпореждане от 07.02.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2924/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба с вх. № 21535/04.12.2018 г., подадена от жалбоподателя срещу решение № 2678/16.11.2018 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че то било необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон и на актовете на други съдилища. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят многократно искал отвод на въззивния съдебен състав, респ. – на съдията-докладчик, постановил обжалваното разпореждане, като ставало въпрос за „див съдийски произвол“ и злоупотреба с чл. 132 от КРБ. Ответникът по частната жалба И. Г. И. в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 08.01.2019 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности на подадената от него касационна жалба, а именно: същата да се приподпише от адвокат, като се приложи доказателство за упълномощаването на адвоката за приподписването, или ако жалбоподателят лично притежава юридическа правоспособност – да се представи удостоверение за такава; да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК с препис за насрещната страна; да представи препис от касационната жалба и приложенията ѝ за насрещната страна. Съобщението, съдържащо тези указания, е редовно връчено лично на жалбоподателя на 16.01.2019 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване. В рамките на предоставения му от въззивния съд едноседмичен преклузивен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, който е изтекъл на 23.01.2019 г. (сряда), жалбоподателят не е предприел никакви процесуални действия за изпълнение на дадените му от съда указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба. От горното следва, че като е констатирал същите обстоятелства, правилно – в изпълнение на правомощията си по чл. 286, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, въззивният съд е върнал с обжалваното разпореждане от 07.02.2019 г., подадената от жалбоподателя касационна жалба, чиито нередовности не са отстранени. При това положение, не е налице, твърдяният в частната жалба „съдийски произвол“ – обжалваното разпореждане е правилно – изцяло е съобразено с посочените процесуалноправни норми. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за неправилност на обжалваното разпореждане поради това, че съдията-докладчик, който го е постановил, не се е отвел, въпреки „многократните“ му искания за това. Искане за отвод на този съдия жалбоподателят е направил по делото единствено с касационната си жалба срещу въззивното решение, като искането не се основава на никакви конкретни твърдения за наличие на някое от основанията за отвод по чл. 22 от ГПК. С оглед на това, напълно голословно е и оплакването за злоупотреба с имунитета на магистрата по чл. 132 от КРБ. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане на САС за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение