Определение № 8733 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. Г., чрез процесуален представител адвокат В. Бакалов, срещу определение № 1430 от 09.07.2026 година, постановено по административно дело № 298 по описа за 2026 година на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1993-000070/23.06.2026г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление (РУ) - Търговище към ОД на МВР – Търговище. В частната жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението, като се излагат подробни мотиви. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Няма постъпили становища. Върховният административен съд като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е Заповед № 26-1993-000070/23.06.2026г., издадена от полицейски инспектор в РУ - Търговище към ОД на МВР – Търговище за приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з), подб. дд) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца, поради нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП – водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като на жалбоподателя е отнето СУМПС [номер]. Административният съд е образувал делото и веднага се е произнесъл по искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Приел е, че не са изложени и доказани факти и обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, от които да се установи, че предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Поради което не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Законодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. За да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че в случая жалбоподателят не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт изключително затруднява полагането на ежедневни грижи за баба му във връзка с нейни възникнали преди издаване на заповедта здравословни проблеми и посещенията на лечебни заведения правилно не е приет от съда като основание по чл. 166, ал. 2 АПК. Спирането по реда на посочената разпоредба изисква установяване на нови обстоятелства, възникнали в резултат на приложената ПАМ, а не съобразява търпените ограничения, произтичащи от самата мярка и преследваната с нея цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона следва да се определи само такава вреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърденията на жалбоподателя, че полага грижи за своята баба, не представляват обстоятелства, попадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Представените към частната жалба удостоверения не сочат на внезапни и изключителни обстоятелства, обосноваващи спиране на предварителното изпълнение. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че приложеното експертно решение на ТЕЛК удостоверява здравословното състояние на К. Г. М., но не установява фактическа зависимост от оспорващия, конкретна необходимост от транспорт или липса на други лица, които могат да оказват съдействие. Нещо повече – в експертното решение изрично е отбелязано „без чужда помощ“. Следователно медицинският документ сам по себе си не доказва необходимост именно оспорващият лично и чрез управление на автомобил да полага ежедневни грижи. Полагането на обичайна грижа към баба е доброволен морален акт и всички дейности в тази връзка са ирелевантни към законовите изисквания на чл. 166, ал. 2 АПК. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок до 12 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая чл.171, т.1, б.з) подб. дд ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на оспорващия да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то само от предварителното изпълнение на заповедта. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което правилно е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Предвид изложеното всички възражения в частната жалба са неоснователни, поради което определението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,