Определение № 9825 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и във връзка с чл. 166 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Ем Джи Смайл – СМТЛ“ ЕООД със седалище гр. София и „Магнадет - СМТЛ“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Василева, срещу определение № 28734 от 01.09.2025г., постановено по адм. д. № 9156/2025г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставено без уважение искането им за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РСТ25 – РА30 - 1 от 07.07.2025г. на Кмета на Столична община /СО/ - район "Студентски", с която на основание чл. 178 ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж "Зъботехническа лаборатория със съответното оборудване", находящ се в северозападната част на партерния етаж в „Жилищна сграда – секция 1 и секция 2“, в УПИ Х – 450, 451, 452, 453, 458, кв. 23, м. „Дървеница“, район „Студентски“, [улица], [адрес]. С частната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното определение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърдят неправилност на преценката на АССГ, че от предварителното изпълнение на заповедта за тях няма да настъпят значителни и трудно поправими вреди. Напротив навеждат съображения, че такива ще настъпят в резултат на неизпълнени и направени поръчки, за които представят и допълнителни доказателства в настоящата инстанция. Посочват и че е неправилен извода на съда, че не се обосновават такива вреди от представени от тях доказателства пред първата инстанция, както и че при постановяване на определението съдът не е съобразил особеностите на дейността, която извършват. Навеждат съображения, че това е специфична дейност, за която притежават всички удостоверение за извършване на извън болнична медицинска помощ. Излагат мотиви и за това, че в случая не е налице противопоставил обществени интерес, който да бъде охранен от допуснатото предварително изпълнение по закон, доколкото е законово предвидено именно поради презумцията за наличието на такъв. Искат оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановен акт по същество, с който се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Претендират разноски за настоящата инстанция. Ответникът кметът на СО - район "Студентски" не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че спиране на допуснатото по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта, може да бъде допуснато от съда на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, ако изпълнението може да причини на оспорвания значителна или труднопоправима вреда по аргумент от чл. 166, ал. 2 във връзка ал. 4 от АПК. Посочил е, че в случая от доказателствата е видно, че е строежът е изграден в офис 1 и гараж 1 на партерния етаж, които се ползват за зъботехническа лаборатория от жалбоподателите. Приел е обаче, че в производството не е доказано настъпването на значителна или трудно поправила вреда, както и че с представените доказателства за направени поръчки за зъботехнически услуги също не се обосновава настъпила или възможност на настъпи такава вреда, тъй като в тях на бланка с лого на единия жалбоподател, са посочени име на лекар и пациент, както и дата на завършване, но в тях няма подпис и индикация от кого изхождат. Приел е, че вероятността от настъпване на вреда следва не само да се твърди, но и да е доказана. Поради това е оставил без уважение искането. Оспореното определение е правилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите, с които се налага забрана на достъпа и ползването на строежи, каквато е оспорената в производство. Във втората алинея на същата разпоредба е дадена възможност съдът да спре изпълнението на изчерпателно изброените административни актове. Правилно в случая са обсъдени основанията, предвидени в чл. 166, ал. 2 АПК във връзка с ал. 4 на същата разпоредба, като обосновано съдът е приел, че такива не са налице. В тежест на оспорващия е да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай не се обосновава вероятност от настъпване на значителна или труднопоправима вреда, както и не са представени доказателства, включително пред настоящата инстанция, за установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или труднопоправимост. Представените ордери за направени поръчки за извършване на зъботехнически дейности, включително пред настоящата инстанция, не съдържат информация, която да обоснове значителна или труднопоправима вреда, не съдържат информация от кой изхождат и на каква стойност са, за да се направи преценка дали неизвършването на дейностите ще причини значителна вреда. Не се съдържат и доказателства за това, че вредата е труднопоправима, тъй като правилно съдът е посочил, че дейностите могат да бъдат насочени и към други лаборатории. Вредата от евентуално загубен доход от поръчки, не може да се приеме за труднопоправима, тъй като в случай на отмяна на оспорената заповед, жалбоподателите могат да претендират обезщетение за евентуално причинените им вреди по реда на ЗОДОВ. Предвид изложеното определението, с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,