Определение № 8930 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2026 г.

Производството е образувано е по жалба на Д. З. Б. от гр. София срещу решение № 628 от 19 август 2026 г. на Министерския съвет за отмяна на решение № 50 на Министерския съвет от 2026 г. за одобряване на кандидатурите за европейски прокурор от Република България съобразно изискванията на член 16 на Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прократура и за организиране и провеждане на процедура за подбор на кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България. В жалбата се излагат доводи за нищожност на оспореното решение на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, алтернативно за незаконосъобразност. В жалбата е направено и искане за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, съдържащо се в т. 9 от решението, като се обосновават доводи, свързани с обстоятелството, че изпълнението на решението ще има като резултат незабавно прекратяване на приключила процедура и до невъзможност кандидатурата на жалбоподателя да бъде разгледната от комитета по подбор към Съвета на Европейския съюз. Ответната страна – Министерският съвет на Република България, изразява становище за неоснователност на подадената жалбата, както и за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допуснатото по т. 9 от оспореното решение предварително изпълнение Върховният административен съд, състав на второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на жалбата в съответствие с определение от 27.08.2026 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело, намира жалбата за недопустима с оглед естеството на обжалвания административен акт по следните съображения: С решение № 628 от 19 август 2026 г. на Министерския съвет се отменя решение № 50 на Министерския съвет от 2026 г. за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България съгласно изискванията на член 16 на Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на европейска прокуратура. С отмененото решение Министерският съвет одобрява кандидатурите за длъжността европейски прокурор, предложени от комисията по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България, определена със заповед № ЛС-13-150 от 14 ноември 2025 г. на министъра на правосъдието, като на първо място сред одобрените кандидатури е тази на Д. Б.. Съгласно т. 2 от решението, министърът на правосъдието следва да изпрати кандидатурите по т. 1 на комитета по подбора по член 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на европейска прокуратура. Решение № 50 на Министерския съвет от 2026 г. съобразява, че член 14 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, озаглавен „Назначаване и освобождаване от длъжност на европейския главен прокурор“, предвижда в параграф 3, че подборът се извършва въз основа на открита покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, след което комитетът по подбора изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз списък с предварително подбрани квалифицирани кандидати. Комитетът по подбора се състои от дванадесет лица, избрани измежду бивши членове на Съда на Европейския съд и Сметната палата, бивши национални членове на Евроюст, членове на националните върховни съдилища, прокурори с висок ранг и юристи с общопризната компетентност. Едно от избраните лица се предлага от Европейския парламент. Съветът определя правилата за работата на комитета по подбора и приема решение за назначаване на неговите членове по предложение на Комисията“. Съгласно член 16 от този регламент „Назначаване и освобождаване от длъжност на европейските прокурори“ всяка държава членка посочва трима кандидати за позицията на европейски прокурор измежду кандидати: а) които са действащи членове на прокуратурата или съдебната система в съответната държава членка, б) чиято независимост е извън съмнение; и в) които притежават необходимата квалификация за заемане на висши длъжности в прокуратурата или съдебната система на съответните си държави членки и които имат съответен практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и в международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Съгласно регламента, след като получи обоснованото становище на комитета по подбора, Съветът избира и назначава един от кандидатите за европейски прокурор на въпросната държава членка. Ако комитетът по подбора констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, неговото становище е обвързващо за Съвета. На 13 юли 2018 г. Съветът приема Решение за изпълнение (EС) 2018/1696 относно правилата за работата на комитета по подбор, предвиден в член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Приложението към това решение за изпълнение, озаглавено „Правила за работата на комитета по подбора“, предвижда в точка VI, параграф 2, първа алинея, че след получаване на кандидатурите комитетът по подбора ги разглежда с оглед на изискванията, съдържащи се в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939. Комитетът по подбора изслушва посочените кандидати. Изслушванията се провеждат присъствено“. Точка VII, параграф 2 от правилата за работа на комитета по подбора предвижда, че въз основа на констатациите си от разглеждането и изслушването, комитетът по подбора изготвя становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейските прокурори и посочва изрично дали даден кандидат отговаря на условията, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939. Комитетът по подбора обосновава становището си. В случай че посочените кандидати не отговарят на условията, определени в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939, комитетът по подбора чрез своя секретариат отправя искане до съответната държава членка да посочи съответен брой нови кандидати. Комитетът по подбора класира кандидатите според тяхната квалификация и опит. Класирането указва реда на предпочитание на комитета по подбора и не е обвързващо за Съвета. Анализът на посочените текстове обосновава извода за наличието на процедура, която се състои от няколко етапа и включва както актове на съответните компетентни национални органи, така и актове на съответните компетентни органи на Съюза. Посочените разпоредби също така обосновават извода, че определената поредност на кандидатурите от съответния компетентен национален орган, както и направения избор от този компетентен орган, не са задължителни за съответните органи на Съюза. Този извод следва от възможността на комитета по подбора да разгледа кандидатурите, да изготви становище и в случай, че същите не отговарят на условията, определени в чл. 16, ал. 1 от регламента, чрез своя секретариат да посочи съответен брой нови кандидати. По този начин следва да се приеме, че определянето на кандидатурите попада в изключителната компетентост на институция на Съюза. Националният акт, в процесния случай решение № 50 от 21.06.2026 г. на Министерския съвет, не обвързва институциите на съюза. Налице е подготвителен, междинен акт, налице е акт на национален орган, който е включен в процес по вземане на решение от Съюза, което решение е в изключителното правомощие на Съюза /в този смисъл са и определение № 2531/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2151/2026 г. по описа на Върховния административен съд, и решение № 7633/07.07.2026 г., постановено по адм. дело № 4124/2026 г. по описа на Върховен административен съд, определящи това решение с „характер на междинен акт – предложение“, който „няма белезите на индивидуален или общ административен акт по смисъла на АПК“/. Участието на националния орган, в процесния случай на Министерския съвет, в процедурата, която води до приемането на подобни актове, не може да постави под въпрос квалифицирането им именно като актове на Съюза. Компетентната институция на Съюза упражнява правомощието си да приеме окончателното решение, без да бъде обвързана от подготвителните актове или от предложенията на националните органи. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че финализиращото решение на Министерския съвет в националната процедура по подбора на кандидатите по своя характер не е административен акт. При съобразяване на това и доколкото оспореното в настоящото съдебно производство решение на Министерския съвет, с което се отменя друго решение, нямащо характер на административен акт, не произтича от нито една норма от АПК, то същото не съставлява акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази връзка следва да се има предвид, че в административния процес са предвидени хипотези /чл. 99 и чл. 91 от АПК/, при които се обжалва акт на административен орган, с който последният отменя, изменя и допълва предходно издаден свой административен акт, какъвто безспорно не е отмененото решение № 50 от 21.01.2026 г. на Министерския съвет. Този извод на настоящия съдебен състав не е в противоречие с решение № 7633/07.07.2026 г., постановено по адм. дело № 4124/2026 г. по описа на Върховен административен съд, доколкото предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 4124/2026 г. е било решение на Министерския съвет, издадено на основание чл. 99, т. 1 от АПК, на каквото правно основание не е издадено процесното решение. С оглед на това, че производството по искането за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение, е подчинено на главното производство, като в тази връзка настоящият съдебен състав съобразява определението от 27.08.2026 г., постановено по адм. дело № 8156/2026 г. по описа на Върховния административен съд, то и това искане следва да бъде оставено без разглеждане. При съобразяване на това обстоятелство, с оглед характера на оспорения акт следва извод за недопустимост на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,