Определение № 6270 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Д. К., чрез адв. Минцева, срещу определение № 3359/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2808/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Иска се неговата отмяна и разглеждане по същество на подадената касационна жалба срещу решението на АС – Пловдив, постановено по адм. дело № 2808/2025 г. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и основанията в частната жалба, приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Д. К. против решение № 2956/13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2808/2025 г. по описа на АС – Пловдив. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК и е изложил подробни съображения за недопустимост на касационната жалба като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Решение № 2956/13.03.2026 г. по адм. дело № 2808/2025 г. по описа на АС – Пловдив е постановено в производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 40 от ЗДОИ. На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. При тази нормативна регламентация, правилно и в съответствие с приложимия материален и процесуален закон първоинстанционният съд е приел за недопустима касационната жалба на Е. Д. К., подадена срещу решението на АС – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в решение изх. № I-11511/10.09.2025 г. на директора на НЕЛК. Неоснователно е възражението в частната жалба, че с оспореното определение първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си. Съгласно чл. 213а, ал. 2 от АПК касационната жалба се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд при наличие на основание по чл. 215, т. 1- 5 АПК. в случая реализираното основание е това по чл. 215, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ – неподлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При нормативно регламентираната едноинстанционност на съдебния контрол на решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация (какъвто е настоящият случай) оплакванията на жалбоподателката за неприложимост на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ следва да се отхвърлят като изцяло бланкетни и лишени от правно основание. Изложеното налага извод за законосъобразно постановяване на оспореното определение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение