Определение № 1105 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано е по частна жалба на директора на ТП на НОИ София - град против Определение № 10064/17.11.2023г. на Административен съд София – град по адм. дело № 10884/2023г. в частта, с която жалбата на П. Бойчев срещу действия на орган по изпълнението - длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София – град с вх.№ 1012-21-1113/06.11.2023г. се изпраща на директора на ТП на НОИ София – град за произнасяне. Иска се отмяната му в тази част. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Ответникът по частната жалба – П. Бойчев в писмен отговор моли съда да отхвърли частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба вх.№ 1012-21-1113/06.11.2023г. на П. Бойчев срещу действия на орган по изпълнението - длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София – град по събиране на сума, представляваща добросъвестно получена пенсия в размер на дължимото. С обжалваното Определение № 10064/17.11.2023г. по адм. дело № 10884/2023г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Бойчев срещу действия на орган по изпълнението - длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София – град по удържане на дължима към ДОО сума от надвзета пенсия за изслужено време и старост, прекратил е производството по делото и изпратил жалбата за произнасяне на директора на ТП на НОИ София – град. За постанови този резултат съдът е приел, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, което съгласно чл. 269, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ следва да се събере по реда на ДОПК. Нормите на чл.266 – 268 от ДОПК регламентират защитата срещу действията по изпълнение на публични държавни вземания като положителна процесуална предпоставка за упражняването на тази защита по съдебен ред е възможността за оспорване по административен ред да е приключила. С тези доводи и преценявайки, че компетентен да се произнесе по законосъобразността на оспорените действия е ръководителят на съответното териториално поделение, към което принадлежи органът по изпълнението /длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София – град, а именно директорът на ТП на НОИ София – град/ е изпратил на последния да се произнесе по жалбата на Бойчев. Определението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установени факти, спор по които между страните няма, АССГ като се позовал на чл. 269, ал. 1 от АПК правилно е приел, че надплатените суми за пенсия над дължимия размер са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК и изпълнението им е по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Обоснован и правилен е и изводът на съда, че за допустимостта на съдебната защита срещу действията на публичния изпълнител по изпълнението е необходимо изчерпването на възможността за оспорването им по административен ред, по аргумент от чл.266 ал.1 от ДОПК. И тъй като произнасянето относно законосъобразността на оспорените действия е подведомствено на ръководителя на съответното териториално поделение, към което принадлежи органът по изпълнението, законосъобразна е преценката на съда за прекратяване на производството пред себе си и за изпращане жалбата на Бойчев на директора на ТП на НОИ за произнасяне по компетентност. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,