Определение № 50200 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. П. Д., чрез процесуалния представител адвокат В. Г., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 50065 от 16.05.2023 г., в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че с постановеното решение съдът е присъдил на ответното дружеството „Енерго - Про Продажби“ АД, [населено място] разноски за съответните съдебни инстанции до последната касационна инстанция, в размер по-висок от установения такъв от въззивната инстанция в постановено по реда на чл. 248 ГПК определение, което не е обжалвано от ответника. Счита, че при развило се касационно производство единствено по касационната жалба на ищцата, това присъждане на разноски в по-висок размер представлява нарушаване на забраната да се влошава положението на жалбоподателя. Поддържа, че на ответника подлежат на възстановяване разноски в размер на 2 365, 22 лв. като с оглед присъдените на ищцата разноски в размер на 3 140,10 лв., на нея по компенсация се следва сумата от 774,88 лв., в който смисъл моли да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК постановеното по делото решение, в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата - „Енерго - Про Продажби“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат адвокат Н. Г., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице при спазено изискване по чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по делото е образувано по касационна жалба на Е. П. Д. срещу решение № 277/22 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че не дължи на „Енерго- про продажби“ АД сумата от 8149, 52 лв., за доставена и потребена ел. енергия за периода 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. С решение № 50065 от 16.05.2023 г. по настоящото дело е отменено решение № 277/22 г. по гр.д. 1304/21 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 3201,89 лв. до 8149,52 лв., както и в частта относно присъдените разноски, и вместо това е признато за установено на основание чл. 124 ГПК, във връзка с чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.), във връзка с чл. 183 ЗЗД, че ищцата Е. П. Д. не дължи на „Енерго- про продажби“ АД сумата над 3201,89 лв. до 8149,52 лв., за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. и ищцата е осъдена да плати на ответника 641,90 лв. разноски за цялото производство по компенсация. Прието е, че с оглед изхода на спора, направените искания за присъждане на разноски, представените списъци на разноски, както и неоснователността на направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, на ищцата се дължат разноски за всички инстанции съобразно на уважената част от иска, съответно на ответника следва да се присъдят разноски за всички инстанции съгласно от отхвърлената част от иска. Посочено е, че за всички инстанции ищцата е направила разноски за 5172,24 лв., а искът е уважен за 4947,63 лв., т.е. следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 3140,10 лв., а ответникът с направил разноски за всички инстанции общо 9626 лв., а искът е отхвърлен за 3201,89 лв., т.е. следва да му се присъдят разноски 3782 лв. за всички инстанции, поради което по компенсация ищцата следва да плати на ответника 641,90 лв. разноски за цялото производство. В приложение на правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 2 ГПК ответникът има право на сторените по делото разноски, когато искът срещу него е отхвърлен изцяло или частично, както и когато производството е прекратено. Ирелевантно за разпределение на отговорността за разноски по реда на чл. 78 ГПК в исковото производство е обстоятелството по чия жалба е инициирано въззивното или касационното производството и дали тази жалба е била основателна или не. За това произнасяне от значение е какъв е изходът по съществото на спора (дали искът се отхвърля или уважава). Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски /арг. чл. 81 ГПК/. Произнасяне по разноските, направени пред предходни инстанции провежда и ВКС, с крайния акт, с който приключва спора - чл. 295, ал. 1 ГПК. Именно това е сторил и настоящият съдебен състав като с решението постановено по реда на чл. 290 ГПК е присъдил разноски по делото, съобразно крайния изход на спора, за което е изложил и подробни мотиви. Предвид горепосоченото няма основание съдът да променя преценката и извода си относно отговорността за разноски и не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, а подадената молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,