Определение № 6548 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. В. И., чрез адв. Л. Борисова срещу определение № 562 от 03.04.2026г., постановено по адм. дело №66/2026г. по описа на Административен съд – Враца. В частната жалба и допълнение към нея се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез процесуален представител адв. Р. Йорданова в представено писмено възражение оспорва частната жалба. Моли определението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 562 от 03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 66/2026 г. по описа на АС-Враца е оставена без разглеждане жалбата на С. В. И. против мълчалив отказ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД по искане от 10.12.2025г. по чл.4, ал.7 от Регламент 2016/679 за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит № 1343182 от 10.10.2024г., договор за кредит №1198067 от 23.08.2021г., договор за кредит №1171064, договор за цесия и всички съпътстващи договорите документи, съдържащи лични данни и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат административният съд е приел, че е мълчалив отказ не е налице, както към датата на подаване на жалбата, така и към датата на постановяване на оспореното определение, поради наличието на изготвен отговор и приложения към него, получен от жалбоподателя на 09.01.2026г., с които искането му е уважено изцяло. Съдът е изложил съображения, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на мълчалив отказ, а наличието на такъв е обсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, поради което подадената жалба е недопустима и я оставя без разглеждане. Друг довод за липсата на правен интерес според АС - Враца е удовлетворяване искането на жалбоподателя, обективирано в писмо на ответника от 09.01.2026г. и приложенията към него. Съдът е обосновал приложимост на разпоредбата а чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК за оставяне без разглеждане на подадената жалба от И.. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд е сезиран с жалба вх. № 428 от 10.02.2026г., регистрирана в АС на 13.02.2026г. от С. И. срещу мълчалив отказ на администратора на лични данни "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да предостави копие от обработваните лични данни, поискани с молба от 10.12.2025г. С разпореждане №294 от 18.02.2026г., съдът е изискал от ответника административната преписка по депозираното искане. На 02.03.2026г. е депозиран писмен отговор на подадената жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в който се твърди, че не е налице мълчалив отказ. Представена е административната преписка, съдържаща Отговор от името на администратора на лични данни от 09.01.2026г., подписан от длъжностното лице по защита на данните по подаденото искане от И., ведно с копие от обработваните лични данни и договор за кредит №9826908003/08.05.2020г. договор за поръчителство от 30.05.2020г. между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД; договор за предоставяне на поръчителство от 30.05.2020г. между "Ай Тръст" ЕООД и С. И. и договор за потребителски кредит №2238268 от 30.05.2020г. между "Кредисимо" ЕАД и С. В. И.. Представено е също така незаварено копие от подготвена електронна кореспонденция от 09.01.2026г. за изпращане на отговор на подаденото от И. искане. Представеното копие не удостоверява както изпращане, така и получаване на отговора, още по - малко на документи към него от С. И.. При тези приети за установени факти, неправилно съдът е стигнал до извод, че към датата на подаване на жалбата в АС - Враца, чрез пощенски оператор на 10.02.2026г. мълчалив отказ по искането на И. от 10.12.2025г. не е формиран. Съдът неправилно се е позовал само на чл. 53 от ЗЗЛД без да съобрази разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламента, според която администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. С оглед йерархията на нормативните актове и тълкуването им в съдебната практика трябва да се приеме, че срокът за произнасяне по искането на С. И. е един месец от получаване на искането й (при липса на данни за удължаването му), а не както е приел АС - Враца до два месеца. Администратора на лични данни не оспорва полученото искане от И. на 10.12.2025г., поради което срокът за произнасяне по същото е изтекъл на 11.01.2026г. и предвид липсата на представени доказателства за изпращане на отговора на посочения в искането електронен адрес за кореспонденция от адв. Борисова, както и на посочен от субекта на данни в искането електронен адрес, както и доказателства за получаване на този отговор от същите лица, то към датата на подаване на жалбата 10.02.2026г. е формиран мълчалив отказ по подаденото на 10.12.2025г. искане до "Агенцията за събиране на вземания" ЕАД. Издаденият изричен акт на администратора на лични данни от 09.01.2026г., невръчен по надлежния ред на С. И. и представен по делото след подаване на жалбата до АС - Враца, не е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното производство. В тази хипотеза подадената против мълчалив отказ жалба, следва да се приеме като такава против последвалия изричен такъв, съгласно тълкуването дадено в т.8 на ППВС №4/1976г. и по силата на чл.58, ал.3 АПК. Предвид горното, съдът е следвало да даде възможност на жалбоподателя да се запознае с представената по делото административна преписка, включително изготвен отговор на подаденото от него искане, който да изрази становище доколко отговора на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД го удовлетворява. Съдът също така е дължал проверка и преценка продължава ли за него да е налице правен интерес от оспорването, предвид съдържанието на този отговор и представените с него копия от документи, които безспорно не кореспондират на описаните в самото искане договори за кредит и приложения към тях и е приложима хипотезата на чл. 58, ал. 3 от АПК и производството трябва да продължи срещу изричния акт. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС- Враца за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенциите за разноски за настоящата инстанция дължи произнасане първоинстанционниат съд на основание чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 във вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение