Определение № 217 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Американски университет в България срещу Решение № 3576 от 18.06.2020г. по гр.д. № 10675/2019г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото срещу жалбоподателя. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 120 ГПК/отм./ и е прекратил производството като е счел, че при спор относно имот, предмет на завет, починалото лице се замества от заветника, а не от наследника по завещание. Развива съображения, че материалното правоприемство е въпрос по същество на спора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ материалното правоприемство в процеса въпрос на допустимост на процеса ли е или въпрос по същество на спора; 2/ за да се определи упражняваната фактическа власт върху вещ като владение, следва ли да се установи, че е упражнявана постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително. По първия въпрос се визира противоречие с Решение №203 от 16.10.2017г. по гр.д. № 4743/2016г. на ІV г.о., а по втория - с Решение № 68 от 02.08.2013г. по гр.д. № 60382012г. на І г.о. Ответниците по частната жалба А. А. Л. и Д. Н. К. молят да не се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Подпомагащата страна Г. К. Ц. също счита частната жалба за неоснователна и моли да не бъде допускано касационно обжалване. Ответникът Столична община намира за правилно извършеното прекратяване на производството по отношение на Американския университет в България, който няма качеството на правоприемник на първоначалната ищца А. Ч.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е по иск по чл. 108 ЗС относно дворно място в [населено място] - имот пл. №2406 в кв. 104 с площ 550 кв.м., представляващ УПИ * по регулационния план, предявен първоначално от А. К. Ч. против А. А. Л. и Д. Н. К.. Като трето лице-помагач в процеса участва Г. К. Ц.. Ищцата е починала в хода на процеса и като нейни правоприемници са конституирани: Л. Т. Б. - наследник по закон, Американския университет в България - универсален правоприемник по саморъчно завещание и Столична община - заветник по чл.16, ал.2 ЗН досежно имотите в местн. „Т. ”. С решението си по гр.д. № 10450/2005г. Софийски районен съд е прекратил производството по отношение на Американския университет в България и е отхвърлил иска предявен от Ч., заместена по чл. 120 ГПК/отм./ от Столична община. Приетата по делото експертиза е установила, че процесният имот попада в местн. „Т. ”, поради което съдът е приел, че правоприемник на ищцата е именно заветникът Столична община. Софийски градски съд в решението си от 18.06.2020г. също е приел, че легитимиран правоприемник на починалата ищца е Столична община. Посочил е, че когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл. 16, ал.2 ЗН/, то починалата страна се замества от заветника, а не от наследника по универсално завещание. Позовал се е на разрешението по аналогични спорове между същите страни в Решение № 160 от 21.06.2016г. по гр.д. № 967/2016г. на І г.о. на ВКС, Решение № 190 от 31.03.2009г. по гр.д. № 1904/2008г. на ІІ г.о. на ВКС и Определение № 102 от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 519/2019г. на I г.о. Затова е потвърдил извършеното прекратяване на производството по отношение на Американския университет в България. При преценка на визираните от жалбоподателя предпоствки за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице. Първият правен въпрос е за материалното правоприемство - дали е въпрос по същество или по допустимостта на иска. Той не е разрешен в противоречие със сочената от касатора практика по Решение № 203 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 4743/2016 г., ВКС, IV г.о. В него е дадено тълкуване за значението на процесуалноправната и материалноправната легитимация в процеса, но при факти, различни от тези по настоящото дело /прекратяване на производството по отношение на действителния правоприемник по завещание на починалия ищец, конституиране на наследника по закон и отхвърляне на иска, тъй като при наличие на завещание правата на наследника по закон отпадат/. Тълкуване при факти, идентични с настоящите, е дадено в определението, на което се е позовал въззивния съд, а именно определение № 102 от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 519/2019 г., I г.о. на ВКС. Според него наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание /чл.16, ал.1 ЗН/, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон, а когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл.16, ал.2 ЗН/, починалата страна се замества от заветника, като с определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. Следователно по първия въпрос въззивното определение съответства на практиката на ВКС. Вторият правен въпрос касае характеристиките, на които следва да отговаря упражняваната фактическа власт върху вещ, за да се определи като владение. Това е въпрос, който се отнася до съществото на правния спор, останал за разглеждане след прекратяването на делото по отношение на жалбоподателя. Но този въпрос няма отношение към съображенията, поради които е извършено това прекратяване. Така че, въпросът е неотносим към преценката дали Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е следвало да бъде конституирано като ищец на основание чл.120 ГПК/отм./ и поради това не може да обуслови достъп до касационен контрол. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.