Определение № 60434 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2350/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба с вх. № 3250 от 01.10.2021 г., подадена от „Енергоснабдяване“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез управителите Д. С. Д. и В. М. М., „Топлоснабдяване“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез представляващия Д. С. Д. и от Д. С. Д. в лично качество, срещу определение № 276 от 07.09.2021 г. по в.ч.т.д. № 401/2021 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е върната частна жалба с вх. № 262102 от 28.05.2021 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба не се поддържат никакви конкретни оплаквания за материална или процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излагат се единствено съображения, че държавна такса в размер на 15 лв. е преведена в полза на Апелативен съд – В., съгласно разпореждане № 69 от 30.01.2020 г. по т.д. № 167/2017 г. на Окръжен съд – Шумен, а впоследствие и съобразно разпореждане № 38 от 23.04.2020 г. на Председателя на Първо т.о. при ТК на ВКС по преписка с вх. на ВКС № 2291/19.03.2020 г. окръжният съд е указал внасянето на сумата от 15 лв. да бъде извършено по сметка на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: При проверка на редовността на депозираната частна жалба с вх. № 262102 от 28.05.2021 г. съдебният състав е констатирал, че същата е нередовна, поради което с определение № 252 от 11.08.2021 г. я е оставил без движение и е указал на частните жалбоподатели в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочат кой конкретно акт на Окръжен съд – Шумен обжалват, доколкото преди произнасянето по същество е констатирано несъответствие между сочените за обжалвани съдебни актове (разпореждане № 260215/25.05.2021 г. за връщане на частна жалба с вх. № 262032/19.05.2021 г. и разпореждане № 260061/29.09.2020 г. за връщане на частна жалба с вх. № 260182/02.09.2020 г., двете постановени по т.д. № 167/2017 г. на Окръжен съд – Шумен) и формулираното в петитума на жалбата искане да бъде отменено разпореждане № 260061/29.09.2020 г. за връщане на частна жалба с вх. № 260182/02.09.2020 г. по т.д. № 167/2017 г. на Окръжен съд – Шумен. Изрично са предупредени, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, частната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. Препис от разпореждането, видно от върнатото по делото съобщение, е връчен на настоящите жалбоподатели чрез Д. С. Д. на 17.08.2021 г. В рамките на указания от съда срок с молба с вх. № 2637 от 25.08.2021 г. (пощенско клеймо – 24.08.2021 г.), жалбоподателите са изложили твърдения, касаещи внасянето на държавна такса в размер на 15 лв., които са идентични с тези, навеждани и в частната жалба, инициирала настоящото производство. Поради това, като е констатирал обстоятелството, че дадените на жалбоподателите указания не са били изпълнени, съставът на Апелативен съд – В. с определение № 276 от 07.09.2021 г. е върнал частната жалба. Проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва, но и на съда, компетентен да се произнесе по нея, тъй като чрез жалбата жалбоподателят определя обема на търсената защита и съдействие в производството съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК. В конкретния случай, съдебният състав е констатирал, че подадената частна жалба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което с определението от 11.08.2021 г. ясно, недвусмислено, конкретно и изчерпателно е посочил какви са констатираните нередовности, начинът, по който те трябва да бъдат отстранени, като частните жалбоподатели са предупредени, че неотстраняването на същите в срок ще има за последица връщане на жалбата. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да върне жалбата, когато в рамките на предоставения й срок страната не отстрани допуснатите нередовности. Конкретният случай е именно такъв – констатирани са нередовности в подадената частна жалба, възпрепятстващи недвусмисленото определяне на предмета на производството, предоставен е срок за отстраняването им, за това жалбоподателите са уведомени по надлежния ред, като в указания срок нередовностите не са отстранени. Депозираната на 25.08.2021 г. молба, с която жалбоподателите е следвало да уточнят частната си жалба и да я приведат в съответствие с разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК, в действителност не съдържа никакви уточнения в указания от съда смисъл, а единствено наведени твърдения за внесена държавна такса, касаеща друго частно производство. В тази безспорна хипотеза, единствената възможност за съда е да върне жалбата. В случая, нито се оспорва редовността на връчването на съобщението с приложен препис от определението с указанията на съда, нито се навеждат каквито и да било твърдения, че жалбоподателите са предприели процесуално поведение, целящо отстраняване на констатираните нередовности. С оглед неизпълнение на дадените указания и в съответствие с процесуалните правила нередовната частна жалба е била върната законосъобразно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение