Определение № 50166 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1259/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ [населено място], чрез адв. М. К., с искане за допълване на определение № 50267 от 20.04.2023 г. по т.д. № 1259/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на П. И. Р., Р. И. Р. и Н. П. Й.. Ответниците – П. И. Р., Р. И. Р. и Н. П. Й. – чрез адв. С. С., депозират становище за неоснователност на същата с аргумент, че и двете жалби на страните не са допуснати до касационно обжалване.Считат, че ако бъде уважена молбата на Сдружението, то и на тях им се дължат разноски за производството пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1259/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ [населено място] и касационна жалба на П. И. Р., Р. И. Р. и Н. П. Й. против решение № 1241 от 25.11.2021 г. по гр.д. № 1418/2021 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50267 от 20.04.2023 г. по т.д. № 1259/2022 г. на ВКС г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по двете жалби, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към отговора са представени фактура № 5806/04.02.2022 г. и платежен документ от 09.02.2022 г. за получена от адвокатското дружество сума в размер на 7080 лв. за представения отговор за защита срещу жалбата на противната страна, с оглед на което е доказано реалното заплащане на извършените разноски. Възражение за прекомерност с отговора на молбата по чл. 248 ГПК не е направено от ответната страна. Неоснователно е възражението на П. И. Р., Р. И. Р. и Н. П. Й. за недължимост на разноски, поради недопускане до касационно обжалване на решението по жалбите на ищеца и на ответника. Отговорността за разноски е самостоятелна и независима за всяка от страните, в диференциран обем и различен размер съобразно предприетите от насрещната страна действия. Тази самостоятелност обуславя и отделна преценка на съда при всяка претенция за разноски за наличие на предпоставките на чл. 78 ГПК. В конкретния случай ако се приеме, че е заявено валидно искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по частната жалба,направено общо с отговора на молбата по чл.248,ал.1 ГПК, то същото е преклудирано като заявено след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /считано от 20.04.2023 г./т.е ако би било валидно заявено същото не може да бъде разгледано по същество. Нормата на чл. 248 ГПК не предвижда възможност за насрещна молба в срока за отговор, каквато е предвидена например за касационните жалби в разпоредбите на чл. 287, ал. 2 ГПК. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната молител е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение