Определение № 2398 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Д., чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 5709/17.09.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 13472/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 20116725/15.05.2021 г. по гр. д. № 48377/2019 г. на Софийския районен съд е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Л. Б. Д., починала на 31.12.2021 г. и заместена в хода на процеса от наследниците й по закон – Е. Д. И. и П. Д. Д., иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .../29.12.1995 г., том LLXLIX, дело № 29434/1996 г. на нотариус В. М.. В хода на производството, с молба вх. № 9111/04.05.2026 г., с нотариална заверка на подписа на жалбоподателката Г. Б. Д., последната е заявила, че на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявения иск и моли производството да се прекрати. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 233 ГПК – преди постановяване на акта на касационната инстанция е направено волеизявление от ищцата Г. Д., че се отказва от предявения иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Налице е надлежно десезиране на съда със спора. С оглед етапа, в който се прави отказът от иск, следва постановените от първата и въззивната инстанции съдебни решения да бъдат обезсилени (чл. 233, изр. 3-то ГПК) и производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение