Определение № 148 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3346/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Д. М. от Пловдивска адвокатска колегия срещу въззивното решение № 106 от 16.6.2020 г, по гр.дело № 63/20 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1117/19.11.2019 г по гр.дело № 1536/2019 г на Районен съд-Шумен.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Е. Й. Г. срещу Е. И. Х. и С. И. Х. иск по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 139 от 29.11.2018 г по гр.дело № 504/2018 г на ВКС, Второ ГО. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответниците по касационната жалба Е. И. Х. и С. И. Х. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.Г. Г. от Шуменска адвокатска колегия.Считат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че производството по делото е образувано по искова молба на Е. Й. Г., с която против Е. И. Х. и С. И. Х. е предявен иск по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 139 от 29.11.2018 г по гр.дело № 504/2018 г на ВКС, Второ ГО.С решението на ВКС е отменено въззивното такова и е отхвърлен предявения от Е. Й. Г. против Е. И. Х. и С. И. Х. иск по 108 ЗС.Ищцата счита, че решението на ВКС е нищожно като противоречащо на правовия ред и добрите нрави; съдът е излязъл извън пределите на правораздавателната власт, поради което следва да се прогласи неговата нищожност.Въззивният съд е приел, че решението по гр.дело № 504/18 г на ВКС, Второ ГО не страда от порок, водещ до нищожност-постановено е от надлежен състав на съда, в рамките на правораздавателната му власт, съставено е в писмена форма и е подписано от всички членове на съдебния състав, изразената в него воля е ясна и разбираема.Прието е, че наведеното във въззивната жалба твърдение, че решението на ВКС противоречи на правния ред всъщност представлява довод за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, но не обосновава неговата нищожност.Доводите за неправилност на съдебното решение не са основания по чл.270 ал.2 ГПК, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1.Може ли ВКС едва на касационна инстанция да вземе предвид направени от ответника възражения. 2.Лишава ли се от възможност ищеца да се защити, ако касационната инстанция вземе предвид направени за първи път пред нея възражения на ответната страна. 3.Какво е решение, което противоречи на Конституцията на РБ. 4.Какъв характер има решение, което противоречи на правото на Европейския съюз. 5.Какво следва да е решение, което не отговаря на обективната действителност и правовия ред. 6.С оглед разпоредбата на чл.300 ГПК и задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, опорочени ли са правните изводи на последния, когато противоречат на изводите на наказателния съд, относно фактите, елемент на престъпния състав. 7.Допустимо ли е ВКС да трансформира вещен иск по реда на облигационното право, при което се произнася с окончателно решение. Отделно от това е формулирано искане да се внесе предложение за образуване на тълкувателно дело по въпроса „ валиден или нищожен е съдебен акт на ВКС, който е аргументиран с неотносими и невъведени от страните доказателства, чрез които се променя и разширява обема на силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда, спрямо неучастваща в наказателния процес страна.“ Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че се не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК.Въпроси 1, 2, 6 и 7 не касаят обжалваното въззивно решение, а правилността на постановеното от ВКС окончателно съдебно решение по гр.дело № 504/2018 г на ВКС, Второ ГО.Правилността на съдебния акт, постановен по делото или по друго дело не може да се преценява във фазата по селекция на касационната жалба, поради което така формулираните въпроси не обосноват достъпа до касационен контрол. Същото важи и за въпроси №№ 3, 4 и 5.Тези въпроси не са конкретизирани, нямат никаква връзка с мотивите на обжалваното въззивно решение, не сочат на коя разпоредба на Конституцията или правото на Европейския съюз противоречи обжалвания акт или защо е нарушен правовия ред.Същите нито са обусловили, нито са подготвили изводите на въззивния съд.Не може да се приеме, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй нито са конкретизирани, нито имат отношение към мотивите на въззивния акт С оглед гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице предпоставките за отправяне на предложение за тълкувателно решение по смисъла на чл.292 ГПК-наличие на противоречива практика на състави на ВКС по въпроса „валиден или нищожен е съдебен акт на ВКС, който е аргументиран с неотносими и невъведени от страните доказателства, чрез които се променя и разширява обема на силата на присъдено нещо на влязлата в сила присъда, спрямо неучастваща в наказателния процес страна.“ Поради което направеното искане в изложението към касационната жалба следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение