Определение № 417 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 339/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ТПК „М”, гр. Л. срещу определение № 78 от 09.12.2008г. по т. дело № 692/2008г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата на ТПК „М”, гр. Л. за отмяна на влязлото в сила решение № 1516/27.12.1999г. по гр. д. № 847/1999г. на Върховен касационен съд, V гр. о., с което е оставено в сила решението от 14.04.1999г. по гр. д. № 397/1998г. на Великотърновски апелативен съд. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на извода, че молбата е подадена след изтичане на едногодишния срок по чл. 305, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007г./ - 25.05.2007г. Поддържа становище, че разпоредбата на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗК дава право да се отменят влезлите в сила съдебни решения, включително и на ВКС, с които са били отхвърлени исковете за собственост на кооперациите, защото те не са били признати за възстановени по смисъла на § 1 от ДР на ЗК. Ответниците О. Л. и „Ноя” А., гр. Л. не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1, ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не е подадена в рамките на едногодишния срок по чл. 305, т. 3 ГПК. Изложени са съображения, че релевантно за случая е спазването на преклузивния срок - от узнаването на решението за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Съдът е констатирал, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 27.12.1999г., а молбата за отмяна е подадена на 16.05.2008г., поради което е направен извод, че същата е подадена извън срока по чл. 305, т. 3 ГПК, считано от 27.12.1999г. За да бъде допустима молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, е необходимо същата да бъде подадена в срока по чл. 305, т. 3 ГПК, а именно в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Разпоредбата на чл. 305, т. 3 ГПК има предвид узнаване на акта, респективно влизането му в сила, с който е отменено постановлението на съд или на друго държавно учреждение, послужило като основание на решението, чиято отмяна се иска с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В настоящия случай частният жалбоподател – молител е посочил като основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС обнародвания в ДВ, бр. 41/22.05.2007г. Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, § 27, ал. 1 от ПЗР, съгласно който „права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба и на § 1 на отменения Закон за кооперациите /обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм., бр. 24 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г./ има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията”. Поради това, че с посочения параграф се потвърждавало, че ТПК „М” е възстановена, а не новоучредена, мотивите на влязлото в сила решение № 1516/27.12.1999г. по гр. д. № 847/1999г. на Върховен касационен съд, V гр. о. са в противоречие с тази законова разпоредба, частният жалбоподател твърди в молбата, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК няма предвид нормативни актове. Нормативният акт, дори когато му е придадена обратна сила, създава ново правно положение и на него може да се основе нов иск, но не и да се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на решение, което е издадено преди постановяването му. В този смисъл е и т. 5 на Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г., Пленум на ВС относно чл. 231, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, която разпоредба във втората си част е аналогична на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 1516/27.12.1999г. по гр. д. № 847/1999г. на Върховен касационен съд, V гр. о. е недопустима. По изложените съображения и с оглед факта, че изводът на настоящия съдебен състав съвпада с крайния извод на обжалвания съдебен акт, определение № 78 от 09.12.2008г. по т. дело № 692/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение