Решение № 12994 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2010 г.

Решение № 12994 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Дим 2006" ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Чавдар войвода" № 10, представлявано от Динко Димитров Тонев, чрез адв. Д. Арсова, против Решение № 448 от 24.03.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2106 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 240900545 от 10.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Стара Загора, потвърден с Решение № 740 от 5.11.2009 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения както следва: корпоративен данък за 2007 г. -2 154,96 лв. и 452,15 лв. лихви; корпоративен данък за 2008 г. в размер на 3 435,87 лв. и 192,31 лв. лихви и ДДС за внасяне в размер на 1 001,17 лв. и 43,24 лв. лихви за данъчни периоди м. март и април 2009 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в непредставяне към ревизионния доклад на протоколите за проверка № № 54918 и 54919 съответно от 28 и 30.01.2009 г., които са основни доказателства, подкрепящи констатациите на РА. Съдържанието на протоколите не обосновава посочените констатации. Съдът необосновано приел, че оборотът на наетото от ревизираното лице заведение за м. 01.2009 г. е в размер на 45 516 лв., при установения от ревизиращите оборот за периода от 01.01 до 27.01.2009 г. оборот в размер на 6 295,22 лв. Неправилна е методиката за определяне на среднодневния оборот, приложена в РД и РА, без основание възприета и от съда. Съдът не е съобразил формираните загуба за фирмата за 2008 г. в размер на 11 647,63 лв. и загуба от 14 587,23 лв. за 2007 г. вследствие на поетапно извършван ремонт. При определяне на облагаемата данъчна основа по чл. 122 ДОПК не е приложена т. 12 на ал. 2 на чл. 122 - обратно на стр. 7 от РД изрично е записано, че такива данни няма и не се прилагат от ревизиращите. Иска се отмяна на решението и на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Процесната ревизия е по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради налични данни за укрити приходи на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. При ревизията е установено, при проверки на наето от РЛ заведение в гр. Банско на 28 и 30.01.2009 г., че общият оборот за проверените дни е в размер на 2 627,40 лв. при оборот за същите дни на предходните години в размер съответно на 44,35 лв. за 2008 и на 49,20 лв. за 2007 г. Съобразявайки, че заведението е в центъра на гр. Банско, със 130 места, при 9 души персонал и при работно време от 12 до 24 часа, органите по приходите са определили среднодневен оборот в размер на 1 313,70 лв., умножен по броя на дните във всеки месец, като полученият приход е коригиран с коефициент на заетост за всеки месец като е взето предвид, че за месеците януари и декември тази заетост е най-висока; с коефициент за инфлацията, отчитащ динамиката на потребителските цени и коефициент за динамиката на туристопотока на база данни от Община Банско. Не се оправдава оплакването в касационната жалба за непредставяне на Протоколите от проверките на 28 и 30.01.2009 г. Установените в тях дневни обороти многократно превишават отчетените от съответните дни на миналите години и ревизираното лице не е дало задоволително обяснение на тези констатации. Правилно, при това, първоинстанционният съд е приел, че е доказана предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи. С основание съдът се позовал на презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК. Неоправдани са оплакванията в касационната жалба за неправилност на методиката за определяне на среднодневния оборот, приложена в РД и РА. При укриване на приходи от страна на данъчния субект данъчната основа може да бъде определена само приблизително, тъй като тя не се основава на добросъвестно съставени счетоводни документи. Първоинстанционният съд с основание е отчел целта на нормите на чл. 122 и сл. от ДОПК при преценката на коефициентите, коригиращи дневния укрит приход на ревизираното лице. Следва да се отбележи, че както при административното, така и при съдебното обжалване на РА, ревизираното лице не е предложило конкретна друга методика, по която да се извърши определянето на данъчната основа. Използваната в РД и РА методика отговаря на изискванията за достоверност, както правилно е приел и административният съд, защото е отчела различната заетост през различните месеци на годината, в зависимост и от данните за туристопотока, получени от Община Банско. Неоправдано е оплакването, че при определяне на данъчната основа не са взети предвид декларираните от РЛ загуби за двата данъчни периода, тъй като декларираният финансов резултат за периодите е коригиран с установения размер на укритите приходи /Това се вижда ясно от таблиците на стр. 13 и 25 от РА, в които са взети предвид декларираните от лицето разходи за 2007 и 2008 г. съответно 35 363,78 лв. и 48 321,42 лв./. Неоснователно е оплакването, че при определяне на облагаемата данъчна основа по чл. 122 ДОПК не е приложена т. 12 на ал. 2 на чл. 122. Изброяването в чл. 122, ал. 2 ДОПК е примерно - това се вижда от т. 16 на разпоредбата. Освен това, в случая, вместо по данни за други търговци, осъществяващи същия вид дейност, данъчната основа е определена върху стойности на оборота на самото ревизирано лице при извършените проверки през м. 01.2009 г. Съдебното решение като валидно, допустимо е правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение