Решение № 7526 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2025 г.

ВАСВторо отделение06.07.2026 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6498 от 17.07.2025г., постановено по адм. дело № 792/2025, по описа на Административния съд – Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба А. Б. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., чрез адвокат Колев, против решение № 6498 от 17.07.2025г., постановено по адм. дело № 792/2025, по описа на Административния съд – Пловдив. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 84, ал. 3, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена жалбата на А. Б. А., от Сирия, против решение № 2550/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по депозирана от А. Б. А. жалба срещу решение № 2550/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Б. А.. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е стартирало по повод подадена молба за предоставяне на международна закрила до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с вх. № 3245/05.09.2024 г. на РПЦ - Харманли от А. Б. А., гражданство: Сирия. С кандидата за закрила е проведено интервю на 22.01.2025 г., в което същият твърди, че е напуснал Сирия на 06.08.2024 г. и нелегално преминал в Турция, в която останал 20-тина дни и после в Република България пристигнал на 26.08.2024 г. не по законоустановения ред с група от 13 човека. Придвижил се до столицата, където сам се предал в бежански лагер и впоследствие откаран в лагер в гр. Харманли. В проведеното с чужденеца интервю посочил, че в страната си по произход не е имал проблеми заради етническа принадлежност и заради изповядваната от него религия. Декларира, че не е бил арестуван, съден или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти. Заявява, че не е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. Никой не го е заплашвал и върху него не е било оказвано насилие, както и върху член от семейството му. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Б. А.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извод, че е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Съдът е приел, че от приложената административна преписка и от мотивите на процесното решение не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на жалбоподателя. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело №С-465/07 на Съда на Европейския съюз, по тълкуването на член 15, буква "в" от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Съдът е формирал извод, че преценката на органа е правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства за напускането на родната си страна и същият не е посочил като причина наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Посочил е, че безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счел, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си по произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., изхождайки от бежанската история на А. Б. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съдът формира извод, че макар обстановката в страната по произход на жалбоподателя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Съдът е отчел твърденията на жалбоподателя, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Посочил е, че не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Съдът е посочил, че по смисъла на т. 39 от решението на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително. Извел е извод, че такова не се установява и от справките на Дирекция "Международна дейност“ при ДАБ като е посочил, че от същите може да се формира изводът, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Съдът е приел за правилен изводът в решението, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 ЗУБ, както и че липсват доказателства лицето да не желае да служи в редовната сирийска армия по религиозни или други причини. Съдът е формирал своя краен извод, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, същото не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Правилно Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на А. Б. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. А. Б. А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е заплашван в страната си по произход. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от Европейския съюз, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне и на хуманитарен статут на А. Б. А. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая първоинстанционният съд е отчел и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, съответно липсата на критериите посочени в решението. Административният съд е извършил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и предоставената от А. Б. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не е установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение:

Цитирани разпоредби

23