Определение № 4616 от 05.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1065/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК.

Образувано е по жалба на „Рила Комерс“ ООД, чрез управителя Г. К., срещу Определение № 11078/13.12.2023 г. по адм. дело № 5102/2023 г. на Административен съд – София-град, с което в производство по реда на чл. 213а, ал. 1 вр. чл. 231 АПК е върната молба на дружеството от 13.11.2023 г.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1. С определение от 19.10.2023 г. първостепенният съд е върнал исковата молба на „Рила Комерс“ ООД с правно основание по чл. 128а АПК за обявяване на нищожност на решението на АССГ по адм. дело № 6939/2019 г. и е прекратил производството по делото. След постановяването му е подадена въпросната молба (върната с атакуваното в настоящото производство определение), по повод на която съдът е дал указание на страната за уточняване на предмета на производството поради неясната воля на ищеца, вкл. за последицата при неизпълнението му. В отговор на разпореждането дружеството е представило молба, с която е заявило незабавна отмяна на всички съдебни и други административни действия и разпореждания с имота на „Рила Комерс“ ООД.

2. При тези факти, правомощието на съда по чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК е упражнено процесуално законосъобразно.

а. Спрямо частните жалби са приложими изискванията на чл. 212 и 213 АПК – вж. препратката по чл. 231 от кодекса. Макар и съдът да не е квалифицирал правно основанието за нередовност на жалбата (молбата), тя не съответства на изискването на чл. 212, ал. 1, т. 5 вр. чл. 213а, ал. 1, изр. 1 АПК.

б. Освен че не са посочени определени пороци на прекратителното определение, мотивиращи обжалването му, молбата не изразява волята на страната по ясен и недвусмислен начин, който да бъде възприет като искане за отмяна на конкретния съдебен акт, вън от недопустимо предявената съдебна намеса във всички възможни производства, неотносими към дадения спор. При действието на диспозитивното начало в съдебния административен процес – чл. 126 АПК, съдът не е оправомощен да замести страната или да извежда предполагаемата й действителна воля. Ако тя е била да обжалва съдебния акт, с който производството по чл. 128а АПК е прекратено, искането е следвало да се изяви несъмнено в изпълнение на изискването на чл. 212, ал. 1, т. 5 АПК и като предпоставка да се постави в ход инстанционният контрол.

3. а. Неотстраняването на нередовността на молбата поражда правната последица по чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК – тя подлежи на връщане. С постановяването на този резултат съдът е приложил правилно закона, което обуславя и оставянето в сила на обжалваното определение.

б. Доводите в частната жалба не са свързани с предмета и обсега на допустимата касационна проверка, поради което обсъждането им не е дължимо.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение