Определение № 50178 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 744/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 6292 от 22.07.2022 г., подадена от Й. А. Б., Г. А. Б., А. Д. К. и Д. Д.-С., за допълване на определение № 142 от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 744/2020 г. в частта за разноските, като им бъдат присъдени сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК от насрещната страна А. Х. Б. не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 142 от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 744/2020 г. на ВКС, І г.о., е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба, подадена от А. Х. Б. против определение № 2874 от 23.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4034/2019 г. на Софийски апелативен съд. Това определение е влязло в сила след като е потвърдено с определение № 50220 от 04.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3442/2022 г. на ВКС, І г.о. Молителите в настоящото производство са подали отговор на частната касационна жалба от А. Б., към който са приложили пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от които за изготвяне на отговора са договорили и заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Своевременно е заявено и искане за присъждане на така сторените разноски, по което касационната инстанция не се е произнесла. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, считано от влизане в сила на прекратителното определение, и е процесуално допустима. По същество същата е основателна. С оглед изхода на делото, налице са предпоставките на чл. 78, ал.3 ГПК, поради което на молителите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от гореизложеното съдът