Определение № 266 от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 830/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пазарджишкия окръжен съд от 06.04.2012 г. по гр.д. № 174/2012, с което е отменено частично решението на Пазарджишкия районен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 4022/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът ** „С .с. К. и М.”, [населено място], [община], П. област, представляван от адв. М. З. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правните последици от поетото с КТД задължение на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе становище от съответното синдикално ръководство и правното значение на документа, възпроизвеждащ становището или съгласието, подписан от представителя на съответния синдикален орган, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Й. Д. А., представлявана от адв. П. Г. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като по първия правен въпрос съществува задължителна съдебна практика, установена в решения № 678/15.11.2010, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1307/2009 и решение № 431/21.05.2010, ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 1134/2009, а по втория правен въпрос съществува задължителна съдебна практика, установена в решение № 490/16.06.2009, ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 1315/2009, която е съобразена от въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „чистач” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата, но работодателят е поискал становище от синдикалната организация, в която е членувала ищцата, а е получил съгласие от председателя на организацията. Закрилата при уволнение не е преодоляна, тъй като работодателят е поискал становище, а не изискуемото от КТД съгласие и запитаният синдикален орган е колективен, но отговорът е подписан само от неговия председател. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По първия въпрос са постановени две противоречиви решения по чл. 290 ГПК, а разрешението по втория въпрос се нужда е от преоценка предвид противоречивото му разрешаване от различни състави на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение