Решение № 3621 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕОС Матрикс" ЕООД (понастоящем „ЕОС Матрикс“ ЕАД) срещу решение № 25369 от 25.07.2025 г. по адм. дело № 4614/2025 г. на Административен съд София – град ( АССГ). Решението се обжалва като неправилно – противоречащо на материалноправните разпоредби и постановено в нарушение на процесуалните правила По съображения, подробно развити в касационната жалба и в позиция по същество в открито съдебно заседание, се иска отмяната му. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Г. Н. Ц., чрез процесуалния си представител, в отговор на касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил писмо изх. № СТМТ/2025/03/00168 от 02.04.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, с което дружеството е отказало да изтрие личните данни на Г. Н. Ц. от ползваните от тях системи, както и да преустанови подаването на информация за лицето в Централния кредитен регистър и Българската народна банка и върнал административната преписка на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Производството пред АССГ е било образувано по жалба на Г. Н. Ц. срещу писмо изх.№ СТМТ/2025/03/00168 от 02.04.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с мотивите към писмото, изложени в становище от 02.04.2025г. на длъжностно лице по защита на данните в дружеството, да изтрие на основание член 17, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 личните му данни и да преустанови подаването на информация за лицето в Централния кредитен регистър в раздела за активни кредити, както и да бъде заличена информацията в раздела за просрочия по активни и по погасени кредити. Първоинстанционният съд е приел за установено, че със заявлението си вх. № СТМТ/2025/03/00168 от 25.03.2025 г. Г. Ц. отправила възражение до „ЕОС Матрикс“ ЕООД за това, че между нея и дружеството не съществуват договорни отношения, по които да е страна, както и, че задължението й по двата кредита с идентификатори EOSDP000000001145086 и EOSDP000000001187669 е погасено по давност, поради което е заявила, че отказва да ги заплати доброволно. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя си, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. Милушева, с писмо изх.№ .№ СТМТ/2025/03/00168 от 04.04.2025 г. ( неточно посочено в решението на АССГ като издадено на 02.04.2025г.) уведомило Г. Ц., че има задължения към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, произтичащо от два договора за кредит и договор за цесия, с който вземането е цедирано на дружеството, поради което намира за неоснователно възражението за подаване на коригираща информация в ЦКР. Посочило, че с оглед сключения договор за цесия, на основание чл. 3 от Закона за кредитните институции и чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, дружеството е длъжно да подава ежемесечно информация за кредитите на своите клиенти до окончателното им погасване. Първоинстанционният съд е пропуснал да установи, че в становище до Г. Ц. от 02.04. 2025г. относно искане за упражняване на права по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, подписано от Д. Балабанова, длъжностно лице по защита на личните данни, определено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е заявено, че искането за упражняване на право на изтриване по отношение на задължението, което е прието за активно, не може да бъде уважено, поради липса на предпоставките, предвидени в член 17, параграф 1 ОРЗД, и обработването на личните данни продължава да е необходимо за целите, за които са били събрани от администратора на лични данни. Следователно, по заявление вх. № СТМТ/2025/03/00168 от 25.03.2025 г. подадено от Г. Ц. до "ЕОС Матрикс" ЕООД, са издадени два акта – писмо изх.№ .№ СТМТ/2025/03/00168 от 04.04.2025 г. ( неточно посочено в решението на АССГ като издадено на 02.04.2025г.), подписано от юрисконсулт на ЕОС Матрикс" ЕООД и становище от 02.04.2025г. от длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни "ЕОС Матрикс" ЕООД, приложено към посоченото писмо. Касае се за два акта, издадени в изпълнение на задълженията на дружеството в различни качества - в качеството на администратор на лични данни, произтичащо от Регламент (ЕС) 2016/679 и второто – в качеството му на финансова институция, регистрирана по чл. 3а от Закона за кредитните институции, по силата на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР. Това разграничение не е направено от първоинстанционният съд, вкл. и относно различното съдържание на писмото и становището и същият е отменил акт - писмо изх.№ .№ СТМТ/2025/03/00168 от 02.04.2025 г. ( с неточно посочена дата – 02.04.2025г., вместо 04.04.2025г.), приемайки, че с писмото дружеството е отказало да изтрие личните данни на Г. Ц. ( каквото съдържание същото няма), както и да преустанови подаването на информация за лицето в ЦКР и в БНБ. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав, намира че обжалваното съдебно решение е недопустимо. С Разпореждане № 18964/03.06.2025г., без да констатира, че в административната преписка се съдържат както писмо изх.№ .№ СТМТ/2025/03/00168 от 02.04.2025 г. ( с неточно посочена дата – 02.04.2025г., вместо 04.04.2025г.), подписано от пълномощник на управителя на дружеството, така и становище относно искане за упражняване право по чл.17 ОРЗД, подписано от длъжностното лице по ЗЗЛД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (сега „ЕОС Матрикс“ ЕАД) съдът е констатирал като ответник дружеството. В първоинстанционното производство не са събрани доказателства относно представителната власт на юрисконсулт Милушева да се произнася по исканията за коригиране на подаваната към ЦКР информация. Съдът е следвало да установи това обстоятелство и след като определи качеството, в което действа „ЕОС Матрикс“ ЕООД във връзка с искането по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР, да уточни представителната власт и правомощията, предоставени от финансовата институция на юрисконсулт М. Милушева. Производството пред първата инстанция е проведено без да е изяснен предмета на спора, не е разпределена доказателствената тежест между страните, не са уточнени обстоятелствата, свързани с авторството на актовете и материалната компетентност, материалноправния и процесуален режим, на който са подчинени, както и останалите въпроси, свързани с редовността и допустимостта на обжалването, предопределящи съответно произнасянето по основателността на жалбата. Становището от 02.04.2025г. е подписано от Д. Балабанова- длъжностно лице по защита на личните данни, без доказателства за определянето й като такова от администратора на лични данни. Доказателства за представителната й власт са представени пред касационната инстанция ( уведомително писмо, подписано от изпълнителния директор на ЕОС Матрикс ЕАД), но при забраната за нови фактически установявания в чл.220 от АПК, касационната инстанция основава изводите си на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а такива установявания, както вече бе посочено, в решението липсват. Първоинстанционният съд е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, като страна в съдебното производство без същия да е издател на оспорения акт – отказ да бъдат изтрити личните данни на Г. Ц., а съдебното производство е приключило и без да е установен предмета на спора. При неизяснен предмет на спора и издател на оспорения акт, съобразно изложеното в сезиращата съда жалба, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене в едно открито съдебно заседание и постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и конституирана ненадлежна страна в процеса. Предвид изложеното, настоящият касационен състав, намира че решението на АССГ трябва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира страните в процеса, като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК, съобразявайки кой е оспорения акт, кой е издателя на този акт, компетентността му и постанови съдебен акт след проверка на оспорения акт за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а по претендираните следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение