Определение № 339 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2014 г.

Постъпила е частна жалба от Г. А. Ч. от [населено място] против определение № 240 от 23.07.2018г. по ч.гр.д.№ 1959/2014г. на ВКС, с което е върната подадена от него частна жалба с вх.№ 84976 от 19.06.2018г. против неподлежащо на обжалване определение № 32 от 24.01.2018г. по същото дело. В хода на администриране на същата, жалбоподателят е направил искане да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15лв. и да му бъде предоставена правна помощ относно частното производство. След предоставени от съда указания, е представил декларация за семейно, материално положение и имотно състояние и удостоверение от ТД В.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на представените от страната документи и на основание чл.83 ал.2 ГПК и чл.21 и сл.от Закона за правна помощ /ЗПП/, намира следното по постъпилата молба: По искането за освобождаване от внасяне на такса: Съгласно чл.83 ал.2 ГПК, страната може да бъде освободена от заплащане на такса, ако след преценка на представените от нея данни за възрастта, доходите, имущественото състояние на лицето,семейното му положение; здравословното състояние, трудовата заетост, съдът направи извод, че не разполага с достатъчно средства за заплащането й. В конкретният случай, като взе пред вид, че съгласно декларираните от молителя данни – той е на 64 години, разведен е, не получава трудово възнаграждение, няма допълнителни доходи от упражняване на свободна професия, наеми или хонорари, не притежава парични влогове, пред данъчните органи не е декларирал доходи, здравословното му състояние е влошено, след прекарани четири инсулта /по негови твърдения, без да представя медицински документи/, не притежава моторни превозни средства, живее заедно с майка си, притежава две къщи и апартамент, върху които са наложени възбрани, настоящият съдебен състав намира, че лицето следва да бъде освободено от заплащане на дължимата такса от 15 лева. По искането за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство: Молителят не попада сред изчерпателно посочения списък на лицата по чл.22 ЗПП, на които се предоставя безплатна правна помощ. По отношение на него не са налице и предпоставките по чл.23, във вр.с чл.21 т.3 ЗПП, защото жалбоподателят иска да му се предостави процесуално представителство, за да обжалва окончателно определение, а в този случай „по силата на закон, задължително не се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство”, по смисъла на чл.23 ал.1 ЗПП. Не е налице и хипотезата на чл.23 ал.2 ЗПП, защото макар молителя да е лице, за което съдът вече призна, че не разполага със средства за заплащане на адвокат, не е налице второто условие на цитираната норма, а именно: „интересите на правосъдието”да изискват предоставянето й. Това е така, защото не се касае за частно касационно производство, изискващо адвокат за изготвяне и приподписване на жалба. В случая приложимата хипотеза, е тази на чл.24 т.1 ЗПП, която не позволява предоставяне на правна помощ. Доколкото искането на жалбоподателя е за осигуряване на правна помощ за изготвяне на жалба за обжалване на влязъл в сила съдебен акт, евентуалното й предоставяне, не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. Имайки пред вид изложеното настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд