Определение № 137 от 06.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 1133/2019 г.

Производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане от 12.04.2019 г. на съдията-докладчик от РС гр. София по НАХД № 4659/2019г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 13 състав с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че в случая компетентен да разгледа делото е РС гр. Несебър, предвид местоизвършването на нарушението по чл.415, ал.1 КТ. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално производството по делото / НАХД № 929/2019г./ е било образувано пред РС гр. Бургас, по повод постъпила жалба от „В.С.А. К.“О. срещу наказателно постановление № 02-0002124/05.02.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание на Дирекцията „Инспекция по труда“ Бургас, дадено в Протокол № ПР 1843947/20.12.2018г., а именно да се изплати в пълен размер трудовото възнаграждение за м.юли 2018г. на посочените работници. С протоколно определение от 10.04.2019г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на РС Несебър. Прието е, че работниците са полагали труд на обект на дружеството, изпълняван в [населено място], там е следвало да се изпълни даденото предписание за действие от страна на наказаното лице, респективно РС Несебър трябва да се произнесе по жалбата. С разпореждане на съдият-докладчик по НАХД № 325/2019г. по описа на РС Несебър, производството по делото е прекратено и вместо да се повдигне препирня за подсъдност, същото е изпратено на СРС. Прието е, че в случая следва да се отчете обстоятелството, че адресът на управление на дружеството е в [населено място]. С разпореждане от 19.11.2019г. на съдията-докладчик по НАХД № 7659/2019г. по описа на СРС, производството по делото е било прекратено и е повдигната спор за подсъдност пред ВКС. Посочва се, че с оглед констатираното нарушението- неизпълнение на предписание за изплащане на трудово възнаграждение, делото следва да се разгледа но съда, в чийто район то е осъществено. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто район е извършено или довършено твърдяното нарушение. Когато няма установени особени правила, съдът прилага правилата на НПК. Съгласно чл.42, ал.1 НПК следва да се направят изводи в тази насока на база обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатациите в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление сочат, че както по силата на разпоредбите на чл.270 от Кодекса на труда, така и според задължителните предписания, трудовото възнаграждение на работника, следва да се изплати в обекта в [населено място], където той е изпълнявал възложената му работа. Именно там санкционираното дружество е дължало нужното действие. Когато нарушението е осъществено чрез бездействие, както е инкриминираното, се налага изводът, че това е мястото, на което е следвало да се прояви активност, идентична с посочената в наказателното постановление. В случая следва да се отбележи, че компетентен да се произнесе по жалбата е всъщност РС Несебър, тъй като нарушението е осъществено в обект на дружеството, находящ се в [населено място], попадащ в района на компетентност на посочения съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,