Определение № 425 от 08.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 6611/22.07.2019 г. на Е. К. К. от [населено място], за изменение на решение №100/27.06.2019г. в частта за разноските. С решение №100/27.06.2019г., постановено по настоящото дело, ВКС ІІІ ГО е прогласил за нищожно пълномощно рег.№ ... и ..., том .., акт № .../ 04.10.2011г. на нотариус В. П., рег.№ ... на Нотариалната камера, район на действие- РС- Варна, с което И. С. П. с ЕГН [ЕГН] е упълномощил Е. К. К. с ЕГН [ЕГН] да продаде ап..., вх..., в [населено място] на [улица], заедно с избено помещение №.. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.26, ал.2, пр. 5 ЗЗД, по иска на И. С. П. срещу Е. К. К., при участието на трети лица помагачи Д. Й. Й. с ЕГН [ЕГН] и Ж. Ж. Й. и е осъдил Е. К. К. с ЕГН [ЕГН] да плати държавна такса за гледане на делото пред първа инстанция в размер на 2848,61лв. и държавна такса в размер на 1454,30лв. за гледане на делото пред касационна инстанция, както и сумата от 393,32лв., представляваща възнаграждение за вещо лице. В молбата по чл.248 ГПК молителката изразява становище, че искът за нищожност на пълномощно е неоценяем иск, поради което претендира изменение на решението в частта на присъдената държавна такса. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима, тъй като е подадена в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. По повод на вече извършено задължително тълкуване на нормите на чл.44 ЗЗД и чл.69, ал.1, т.4 ГПК в т.р. №4/16г. на ОСГК, следва да се приеме, че относно едностранните сделки се прилага съответно правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Доколкото в случая се касае за пълномощно, учредяващо право на разпореждане с вещно право, то искът за нищожност на това пълномощно е оценяем и държавната такса се определя върху ¼ от данъчната оценка. Предвид изложеното, молбата за изменение на решението, в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, ВКС