Определение № 2044 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2147/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „КМС инженеринг“ООД срещу определение №261/25.07.25г. по в.т.д.№83/25г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено на основание чл.248 ГПК постановеното по делото решение №125/22.04.25г., като дружеството е осъдено да заплати на „Булеко – 2000“ООД сумата 20 709,17 лв. разноски за първата инстанция и е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Булеко – 2000“ООД сумата 13 000 лв. разноски за въззивната инстанция. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Моли след отмяната му да бъде отхвърлена молбата на насрещната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първата инстанция, евентуално да намали същите за двете инстанции. Ответникът по частната жалба “Булеко 2000“ООД я е оспорил като неоснователна. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Пловдивски окръжен съд е бил сезиран с предявен от „Булеко-2000“ООД иск с цена 192 480 лв. За защитата пред първата инстанция това дружество е направило разноски в общ размер 22 145 лв., от които 15 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени са във връзка с това договор за правна защита и съдействие за уговарянето им в този размер и банков документ за превода им по сметката на упълномощения от дружеството адвокат. С постановеното по делото решение първата инстанция е присъдила на страната сума, съразмерна на уважената част от иска. За защитата си в това производство частният жалбоподател /ответник по иска/ е заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат в размер на 14 818 лв. Пред въззивната инстанция решението е било обжалвано изцяло.С постановеното от състава на апелативния съд решение след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт, искът е уважен до пълния му предявен размер. Със същото са присъдени в полза на ищеца направените от него в това производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 13 000 лв. За защитата пред въззивната инстанция ответникът е заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 16 048 лв. Сезиран с молби по чл.248 ГПК от двете страни по делото, въззивният съд се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което, след като е констатирал,че е пропуснал да се произнесе с решението си по направените от ищеца в първата инстанция разноски, съобразно уважената от него част от иска, го е изменил,като е присъдил в негова полза остатъка до пълния размер на поисканите от тази страна разноски, включително платеното адвокатско възнаграждение от 15 000 лв. и е оставил без уважение молбата на „КМС инженеринг“ООД за намаляване на заплатеното от насрещната страна и присъдено с решението адвокатско възнаграждение от 13 000 лв. Така постановеното определение е правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател,че не са налице данни за извършено плащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство, тъй като със списъка за разноски, депозиран пред окръжния съд преди приключване на делото пред него, са представени доказателства за уговарянето и плащането на хонорара по банков път. Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатените от насрещната страна разноски за адвокат за двете инстанции. Съгласно чл.78 ал.5 изр.последно ГПК при произнасянето си по искането за намаляване на заплатеното от спечелилата делото страна адвокатско възнаграждение, настоящият състав не може да присъди разноски за такова в размер, който е по-нисък от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая, видно от изложеното по-горе, са налице данни, че ищецът е заплатил на своя процесуален представител възнаграждение, което е само със 182 лв. повече от това, което е заплатил ответникът на своя процесуален представител, което изключва извод за наличие на прекомерност, а във въззивното производство самият частен жалбоподател е заплатил значително по-високо от това,което е заплатила насрещната страна. Поради изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение