Определение № 2337 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Деа“ ЕООД със седалище в гр.Велико Търново, подадена чрез адвокат С. Памукчиева. Жалбата е против определение №52 от 15.01.2025г., постановено по адм. дело №422/2024г. на Административен съд – Габрово. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Габрово, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена. Ответникът комисията по чл.37в, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за землището на гр.Севлиево, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в преклузивния 7-дневен срок, предвиден в чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалба на „Деа“ ЕООД против комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на гр.Севлиево, назначена със заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово от 05.08.2024г. и против директора на същата Областна дирекция „Земеделие“, с правно основание – чл.256, ал.1 от АПК. За да достигне до този резултат, съдът се е позовал на нормата на чл.159, т.3 и т.4 от АПК. За да мотивира основанието по чл.159, т.3 от АПК съдът е приел, че исканите от „Деа“ ЕООД действия по издаване на крайния административен акт са извършени към провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Производството е финализирано с издаването заповед №ПО-09-269 от 12.12.202г. за разпределяне на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2024/2025 година за землището на Община Севлиево, обл.Габрово, ведно с изготвените на основание чл.74 от ППЗСПЗЗ проект на картата на масивите за ползване и регистър към нея, обявена по реда на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, което според съда на практика е равносилно на оттегляне на мълчалив отказ от издаването му и извършване на действията по това издаване. По отношение на основанието по чл.159, т.4 от АПК Административен съд – Габрово е изложил мотиви свързани с неприложимост на реда по чл.256, ал.1 от АПК. Приел е, че специалният ред по чл.256 от АПК е неотносим към проявленията на административно властническа дейност, каквито са издаването или отказът от издаване на индивидуални административни актове по чл.21 или чл.58 от АПК и процедурата по тяхното издаване. Мотивирал се е и, че актовете и действията на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ са актове и действия на помощен орган, реализирани в рамките на процедура, приключваща с посочения краен индивидуален административен акт, поради което те също не подлежат на самостоятелен контрол посредством производство по чл.256 от АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. С нормата на чл.256 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В случая „Деа“ ЕООД е формулирал искането си до съда на основание първата хипотеза, а именно оспорвайки бездействието на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Поискал е от съда по реда на чл.256, ал.1 от АПК на първо място да бъда осъдена комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ да състави проект за разпределение на ползването на земите в землището между заявителите за съответната стопанска година, както и да изготви доклад до Областна дирекция по земеделие – Габрово, съдържащ това разпределение на масивите. На следващо място е поискал да се осъди директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово да приключи със събирането на всички доказателства, необходими за произнасяне на административния орган по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ в същото землище и за настоящата стопанска година. Именно по реда на цитираната разпоредба съдът е провел съдебното производство. Не е налице твърдяното от жалбоподателя смесване от страна на съда с втората хипотеза на чл.256 от АПК, която предвижда защита срещу неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Съгласно приложимата норма на чл.37в от ЗСПЗЗ, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на съответната година. Съгласно ал.3, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал.1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по посочен в същата разпоредба ред. След разпределението, според ал.4, Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал.3, т.2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Няма спор по делото, че описаните в разпоредбата срокове не са спазени. При тази законова регламентация административният орган, който издава заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е директорът на Областна дирекция „Земеделие“. Следователно Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, към която да насочени първите две искания на „Деа“ ЕООД, е помощна такава, която се назначава със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“ и чиито задачи са регламентирани в разпоредбата на чл.37в от ЗСПЗЗ. Помощната комисия не е административен орган, поради което за нея не е приложим реда по чл.256, ал.1 от АПК, по който са основани първите две искания на „Деа“ ЕООД. Освен това действията на помощната комисия подготвят издаването на административния акт по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК не подлежат на самостоятелно оспорване. Именно поради това е недопустимо по реда на чл.256, ал.1 от АПК по същество да се оспорят описаните от жалбоподателя подготвителни действия на комисията. Не може, заобикаляйки недопустимостта на оспорването на цитираните действия, съгласно чл.21, ал.5 от АПК, същите да бъдат разгледани по реда на чл.256, ал.1 от АПК. С исковата си молба, както вече се посочи, „Деа“ ЕООД е поискало и директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово да бъде осъден да приключи със събирането на всички доказателства, необходими за произнасяне на административния орган по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ. За разлика от първите две искания, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово е административният орган по смисъла на §1, т.1 от АПК, който следва да издаде акта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Но в случая се иска осъждането му да извърши подготвителни действия по издаване на административния акт, който съгласно разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК не подлежат на самостоятелно оспорване. По подобие на първите две искания е недопустимо чрез заобикаляне недопустимостта на оспорването на подготвителни действия, същите да бъдат разгледани по реда на чл.256, ал.1 от АПК. Освен това съгласно чл.37в от ЗСПЗЗ задълженията, свързани със събиране на доказателства са на помощната комисия. А директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово се произнася въз основа на така събраните доказателства. Предвид на това заявителят по реда на чл.256, ал.1 от АПК не може да оспори бездействието на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово, тъй като за административния орган не е налице задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Правилно Административен съд – Габрово е приел, че исковото производство по реда на чл.256, ал.1 от АПК се явява недопустимо, като следва да се посочи, че относимото правно основания е чл.159, т.1 от АПК, а не приетото от съда такова по т.4. Настоящият съдебен състав споделя и приетото от съда основание за недопустимост на искането на дружеството по чл.159, т.3 от АПК във вр. с чл.256, ал.1 от АПК. В случая безспорно търсената от съда защита е реализирана с издаването на заповед по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово. В тази връзка с частната жалба се излагат доводи, че в тази хипотеза „Деа“ ЕООД би могло да претендира разноски, тъй като поведението на ответниците по неговия иск е причината за образуване на съдебното производство пред Административен съд – Габрово. Доводите на частния жалбоподател касаят възможността му за търсене на разноски. Тези доводи са относими към производство по реда на чл.248 от ГПК за допълване на определението на съда, което обаче не е инициирано от Деа“ ЕООД. Освен това, именно защото в частната жалба са изложени само доводи, не може да се приеме, че същата е и със съдържание на искане за допълване на обжалваното определение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Затова то следва да се остави сила. При този изход на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение