Определение № 61 от 07.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №54/09.03.2020г. по ч.гр.д.№406/2020г. на Върховен касационен съд, II ГО е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес от обжалване частна жалба с вх.№ 8735/02.05.2019г. на Н. Й. Б. срещу въззивно определение № 1079/26.03.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 6322/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението се обжалва с частна жалба вх.№3799/26.05.2020г. по преписка с вх.№2604/23.03.2021г., подадена от Н. Й. Б., с искане за неговата отмяна като неправилно, както и за обезсилване като недопустимо на определението на САС и връщане на делото за отмяна по реда на чл.253 ГПК от САС на „това недопустимо определение“. Според жалбоподателя изводът на тричленния състав на II ГО на ВКС, че насрещната страна няма правен интерес от оспорване на определение, с което е отменено определение за конституиране на трето лице – помагач, е неправилен. Поддържа, че всяко лице по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС има право на справедлив съдебен процес, което включва и правото да оспорва всеки неблагоприятен за него акт. В случая счита, че като ищец има интерес да оспорва определението, отменящо влязло в сила определение на СГС за конституиране на трето лице-помагач, тъй като ищецът има интерес да контролира кои лица ще участват в процеса срещу него и с какви оспорвания, което ще утежни формата на защитата му. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Последователно и непротиворечиво съдебната практика приема, че правото да сезира съда с жалба срещу съдебен акт има само онзи участник в производството, който има интерес съдебният акт да бъде отменен, защитавайки при това собственото си право на участие в това производство. Предявяването на чужди права пред съд принципно е недопустимо, освен в изрично предвидените в закона случаи (чл.26, ал.2 ГПК). Допускането на неограничена намеса при упражняването на чужди права пред съд без съответен правен интерес от това не може да бъде обвързано с правото на справедлив процес, както поддържа жалбоподателят. Третото лице-помагач е самостоятелен участник в съдебното производство. Главните страни в процеса, вкл. и лицето, имащо качеството ищец, не разполагат с правото да упражняват правата на третото лице-помагач. Главна страна в процеса разполага с правото да обжалва отказа на съда да допусне участието на трето лице-помагач само в хипотеза, при която тя е поискала конституирането. В настоящия случай обаче подобна хипотеза не е налице – производството по гр.д.№17652/2014г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на Н. Й. Б. срещу ЖСК „Български художник“ по искова претенция да признаване за установено, че ответникът не е собственик на апартамент №2-3, находящ се на втори етаж, вх.А, [жилищен адрес][жк], [населено място], като с молба от 09.12.2015г. В. И. Д. е направила искане на основание чл.218 ГПК да бъде конституирана като трето лице – помагач на страната на ответника ЖСК „Български художник“. Искането за конституирането на В. И. Д. като трето лице-помагач не е направено от жалбоподателя Н. Й. Б., поради което следва да бъде споделен изводът на тричленния състав на II ГО на ВКС, че Н. Й. Б. няма правен интерес от обжалване на определението на САС. Още повече, че определението, с което съдът допуска участието на третото лице-помагач в производството не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение