Определение № 8 от 05.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2420/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. А. Я., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 100 623 от 10.09.2020 г. по в.гр.д. № 88/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е допълнено решение № 40 от 08.07.2020 г. в частта за разноските, като Ц. Я. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сума в размер на 3083.33 лв. за процесуално представителство на дружеството пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е постановено в противоречие с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което страната следва да представи списък по чл.80 ГПК, а последица от непредставянето на списъка е, че страната не може да иска изменение на решението в частта за разноските. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответното застрахователно дружество не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частната жалбоподателка, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. За да уважи частично постъпилата от ЗД „Бул Инс” АД молба с вх. № 5634 от 06.08.2020 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съдебен състав е преценил, че с оглед неуважената въззивна жалба на Я. срещу отхвърлителното първоинстанционно решение - за разликата над 60000 лв. до 150 000 лв., на застрахователното дружество следва да се присъди сумата от 3083.33 лв. за осъществена адвокатска защита по тази въззивна жалба. При определяне на разноските за въззивното производство, апелативният съд е съобразил: договора за правна защита и съдействие от 19.06.2020 г., имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение – в размер на 3700 лв., своевременно направеното искане по чл.78, ал.3 ГПК, списъка по чл.80 ГПК, обективиран в становище, постъпило преди публичното съдебно заседание на 24.06.2020 г. Размерът на сторените от застрахователното дружество разноски е определен в зависимост от изхода на делото, пропорционално на обжалваемия интерес по двете въззивни жалби. С постановеното определение е корегирано изразеното в мотивите към решението становище за недължимост на разноски на страните, с оглед отхвърлянето на двете въззивни жалби /независимо от присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв. на процесуалния пълномощник на ищцата, в която част решението е извън производството по чл.248 ГПК/. Определението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Доводите в частната жалба за допуснато от въззивния съд противоречие с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, са необосновани. При постановяване на атакувания съдебен акт апелативният съд е отчел наличието на списък на претендираните от ЗД „Бул Инс” АД разноски, съставляващ част от постъпило по делото становище от 24.06.2020 г./ стр.30-31 от в.гр.д. № 88/20 г./ В мотивите към т.2 на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че списъкът по чл.80 ГПК съставлява абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските и няма пречка списъкът да бъде инкорпориран в друг документ, като част от него /в искова молба, в жалба и др./. Дадените задължителни указания по приложението на чл.80 ГПК, са съобразени изцяло от въззивния съдебен състав. Дължимата на дружеството сума за адвокатска защита е определена в зависимост от изхода на материалноправния спор пред въззивната инстанция, независимо от неточното отразяване, че се касае за допълване, а не за изменение на постановеното въззивно решение. Тази неприцизност не рефлектира обаче върху законосъобразността на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение