Определение № 940 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 77/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. П. И. против Определение № 2100/11.11.2025 г., постановено от Административен съд - Сливен, по адм. д. № 598/2025 г. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в нарушение на приложимите процесуални правила. Съдът не оставил жалбата без движение с конкретни указания и срок за отстраняване на нередности. Липсвали мотиви. Неправилно преценил липса на правен интерес у лицето. Нарушил конституцията и ЕКПЧ. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствени действия. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на И. П. И. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сливен да се произнесе по нейна молба вх. № 9400-13615/3/ от 30.07.2025 г. с искане да не се начислява наем за периода, в който предоставеното й общинско жилище е негодно за обитаване, както и наемът за месец юли 2025 г. да бъде анулиран. С Определение № 1921 от 14.10.2025 г. на съда, жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото е прекратено. Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба от И. П. И. с искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът при извършване на проверка за редовност и допустимост по реда на 213а от АПК е установил, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 във връзка с чл. 231 от АПК. Същата е оставена без движение, а на жалбоподателката е указано, че следва в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовности по нея, като внесе дължимата държавна такса в размер от 30 лева и да удостовери приподписването на частната жалба от редовно упълномощен адвокат. На оспорващата е разясненя възможността за подаване на искане по чл. 227а ал. 2 от АПК за освобождаване от внасяне на държавна такса. Предупредена е, че при неизпълнение указанията на съда, жалбата ще бъде върната по реда на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. Съобщението с разпореждането е получено от И. на 29.10.2025 г. и срока за изпълнение на указанията е изтекъл на 05.11.2025 г., като до тази дата дадените указания не са изпълнени. На 05.11.2025 г. в деловодството на съда е постъпило възражение от оспорващата срещу разпореждането на съда за оставяне без движение на частната жалба, в което се твърди, че не е необходимо приподписване на частната жалба от адвокат и е отказано внасянето на държавна такса от 30 лева за образуване на частно административно дело пред Върховния административен съд. С разпореждане № 2065/06.11.2025 г. частната жалба е върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. На 06.11.2025 г. в съда е постъпила молба с вх. № СД-01-01-3354 от същата дата с искане за освобождаване от държавни такси и съдебни разноски. Съдът е приел, че молбата за освобождаване от държавна такса и разноски за недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е постъпила в съда на 06.11.2025 г., един ден след изтичане на определения от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите по частната жалба, включително и за подаване на искане за освобождаване от държавна такса. Към момента на постъпване на молбата е било постановено разпореждане за връщане на частната жалба. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че съдът е дал указания на жалбоподателката за отстраняване на констатирани нередовности на депозираната от нея частна жалба срещу определение №1921/14.10.2025г. по адм.д. № 598/2025 г. по описа на съда за оставяне без разглеждане на жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сливен да се произнесе по нейна молба вх. № 9400-13615/3/ от 30.07.2025 г. На лицето изрично е посочено, че нередовностите следва да бъдат отстранени в 7 дневен срок от съобщаването, като е посочена и възможността по чл. 227а, ал.2 от АПК за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Така определения от съда срок е съобразен със законово фиксирания такъв и е преклузивен по своя характер, т.е. след изтичането му, съдът е длъжен да приложи разписаните в чл. 158, ал.3 от АПК правила и да остави жалбата без разглеждане. Правилно и обосновано е преценено, че постъпилото на 06.11.2025 г. искане на И. за освобождаване от държавна такса е просрочено. Към датата на депозирането му е било налице постановено от съдебния състав разпореждане с № 2065/06.11.2025 г. за връщане на жалбата, т.е. към този момент е налице абсолютна процесуална пречка за съда да го разгледа по същество. Оспореното определение е мотивирано, като съобразено със събраните в хода на производството доказателства, свързани с релевантните обстоятелства относно връчване на съобщения на И., приложимите в конкретния случай срокове и дължимото в тази връзка правно поведение на съда. Изложени са достатъчни по обем мотиви от фактическо и правно естество. Липсват данни за нарушаване на описаните в частната жалба текстове от Конституцията на Р България и ЕКЗПЧОС. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение