Определение № 1044 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 375/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. против определение № 12345 от 22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1456/2024 г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна), с което е оставена без уважение молбата на Н. за освобождаване от такси в производството по обжалване на определение № 9324 от 19.09.2024 г. за прекратяване на производството по същото дело на АС-Варна. Доводите на частния жалбоподател са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на определението. Според него съдът е решил въпроса за правото му на освобождаване от държавна такса по оспорването на друго определение по същото дело, като се е мотивирал с недоказаност на предпоставките за освобождаването без да му е оказал процесуалното съдействие по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК. Иска отмяна на оспореното определение и освобождаване от държавна такса, като настоява, че при същите доказателства е освобождаван от държавна такса от други съдебни състави. С обжалваното определение № 12345 от 22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1456/2024 г. на АС-Варна, е оставена без уважение молбата на Н. от 31.10.2024 г. за освобождаване от държавна такса в производството по обжалване на определение № 9324 от 19.09.2024 г. по същото дело. За да постанови този резултат АС-Варна е приел, че от молбата и представените към нея доказателства не може да бъде направен безспорен извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за да заплати държавната такса за производството по подадената от него частна жалба. Към момента на подаване на молбата Н. няма качеството на лице с трайно намалена работоспособност и не са доказани твърдяните от него разходи за наем и лекарства. Определението е правилно. С разпореждане № 10141 от 09.10.2024 г. на съдията-докладчик по адм. д. № 1456/2024 г. на АС-Варна е оставена без движение частна жалба срещу определение № 9324 от 19.09.2024 г., с което производството по делото е прекратено. Със същото разпореждане, на жалбоподателя са дадени изрични указания в 7-мо дневен срок от съобщението да представи частната жалба приподписана от адвокат, с надлежно пълномощно, да приложи доказателства за внесена държавна такса за обжалване по чл. 235а АПК в размер на 30,00 лв. по сметката на ВАС, както и препис от частната жалба за насрещната страна и да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на определението за прекратяване. Разпореждането е връчено на Н. - лично на 30.10.2024 г. С молба вх. № 15916 от 31.10.2024 г. по описа на АС-Варна жалбоподателят е заявил липса на финансови средства за изпълнението на указанията, дадени с разпореждането от 09.10.2024 г., и представя друга молба с вх. № 15920 от 31.10.2024 г., с която моли да бъде освободен от заплащането на държавна такса на основание чл. 227, ал. 2 АПК. Към последната прилага декларация за семейно и имуществено състояние, ЕР на ТЕЛК и разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ Варна за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното определение. Съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти, в което се изразява доказателствената тежест. Първостепенният съд е упражнил правомощието по чл. 213а, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, за да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2 АПК и да отрече отсъствието на средства у жалбоподателя за заплащане на държавната такса за оспорване на определение № 9324 от 19.09.2024 г. Тази преценка е извършена в обжалваното определение и частният жалбоподател не сочи и не представя доказателства (а в това производство съдът събира доказателства – чл. 234, ал. 2 АПК), въз основа на които да са дължими различни от тези на първостепенния съд констатации и различно разрешаване на процесуалния въпрос от извършеното от него (чл. 235, ал. 2 АПК). В тази връзка и да има процесуални пропускания на съда (в съдебната фаза активността му в процеса на доказване е дължима на основание чл. 171, ал. 5 във вр. с чл. 228 АПК), то те не са засегнали правото на защита на страната и съдържанието на съдебния акт, поради което не са съществени. Противоречивото разрешаване на процесуални въпроси от отделни съдебни състави не представлява основание за неправилност на този съдебен акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение