Определение № 50017 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 509902 на Р. М. В. и Н. В. В., подадена по пощата на 09.12.2022 г., за изменение на решение № 50134/25.11.2022 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителите искат разноските от 450 лв., които са им присъдени с това решение, да бъдат присъдени солидарно. Позовават се на практика на ВКС. Ответниците в производството А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.248 ГПК има предвид изменение на размера на присъдените суми, ако е допусната грешка, но не и постановяване по този ред на солидарно осъждане в частта за разноските. В ТР № 1/17 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, на което се позовават молителите, никъде не се сочи, че съдът следва да осъжда страните да заплащат разноски по чл.78 ГПК на насрещната страна при условията на солидарност. Същото се отнася и за ТР № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС. Практиката на тричленен състав на ВКС през периода 2014 - 2015 г., посочена в молбата, е изолирана и не се споделя от настоящия състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,