Определение № 359 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1596/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Петя Керанова, процесуален пълномощник на ищеца по делото А. Ц. Т., срещу Определение № 159/20.05.2025г., постановено по в.т.д. № 541/2024г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Определение № 370/13.11.2025г., с което състав на Апелативен съд - Пловдив е изменил постановеното по същото дело Решение № 37/06.02.2025г. в частта за разноските, като е намалил адвокатското възнаграждение, което К. И. Ч. е осъден да заплати на представлявалия ищеца адвокат Петя Керанова от 5 580 лева с ДДС на 1 800 лв. с ДДС. Възразява се срещу уваженото от съда възражение по чл.78, ал.5 ГПК, каквото не било заявено своевременно от третото лице помагач Ч.. За несъобразено при постановяване на определението се сочи и обстоятелството, че присъденото с решението адвокатско възнаграждение съответства на минимално определения размер от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и обжалвания материален интерес. Ответникът по частната жалба - К. И. Ч., депозира писмен отговор, с който я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като неоснователна по следните съображения: С Решение № 37 от 06.02.2025г., постановено по в. т. д. № 541/2024г. Апелативен съд – Пловдив е отменил Решение № 130 от 0904.2024г., постановено по т.д. № 3/2023г. от Окръжен съд – [населено място] в частта, с която ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на А. Ц. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от ПТП от 09.09.2022г. за разликата над сумата от 75 000 лв. до уважения размер от 150 000 лв., вместо което е отхвърил иска за посочената разлика. С посоченото решение въззивният съд е разпределил отговорността за разноски за въззивното производство, като с оглед изхода от спора е осъдил К. И. Ч. да заплати на адв. Петя Керанова адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство на ищеца в размер на 5 580 лв. с ДДС. Със същото решение ответникът ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Петя Керанова адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство на ищеца в размер на 3 287.52 лв. с ДДС с оглед размера на обжалвания от дружеството материален интерес. Сезиран от третото лице помагач К. И. Ч. с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за въззивното производство до 240 лв. с ДДС, позовавайки се на Решение по дело С-438/22 на СЕС и на мотивите в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, с обжалваното определение въззивният съд е приел, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК, на което се позовава молителят, се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка са изложени следните мотиви: Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на третото лице помагач К. И. Ч., с която първоинстанционното решение е атакувано за разликата над сумата от 30 000 лв. до уважения размер на предявения иск от 150 000 лв., частично от 200 000 лв. Подадена е и въззивна жалба от ответното застрахователно дружество ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която решението е обжалвано за разликата над 50 000 лв. до уважения размер от 150 000 лв. на претендираното обезщетение за неимуществени вреди; От ищеца, чрез адв. Керанова, са депозирани отговори по двете въззивни жалби; Пред въззивната инстанция е проведено само едно заседание, в което за ищеца се е явил преупълномощен от адв. Керанова адвокат, не са събирани доказателства, като от представляващия ищеца адвокат Керанова не е подавана писмена защита; Предметът на делото пред въззивната инстанция е обхващал спорните въпроси относно справедливия размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия; Тези възражения са поддържани и в двете въззивни жалби, поради което и защитата на ищеца по тях е била идентична. С оглед на това съставът на Апелативен съд Пловдив е стигнал до извода, че предметът на въззивното производство не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, като защитата на ищеца и по двете жалби, за които са присъдени отделни възнаграждения на процесуалния му представител, е била по сходни възражения и като цяло идентична. Заключено е, че определеното с решението по делото адвокатско възнаграждение на адвокат Керанова за защитата на ищеца срещу жалбата на третото лице помагач Ч. от 5 580 лв. с ДДС е прекомерно, тъй като не съответства на усилията за защитата при упражняване процесуалните права на ищеца във въззивното производство. Прието, че същото следва да се намали до размера от 1 800 лв. с ДДС. С определение по чл.288 ГПК, постановено по т.д. № 1597/25г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Като неоснователно се преценява възражението на частния жалбоподател за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК поради липса на заявено от третото лице помагач възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение преди постановяване на решението. В случая възнаграждението е претендирано по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради което размерът му се определя от съда и съответно присъжда при постановяване на съдебното решение. Тоест, възможността осъдената страна да заяви възражение за прекомерност на същото възниква след постановяване на решението именно с молба по чл.248 ГПК, каквато в случая своевременно е подадена от третото лице помагач. Правилно и в съответствие с посочената практика на СЕС е становището на въззивния съд, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004г. за размерите на адвокатските възнаграждения. Преценката на съда при обсъждане на възражението за прекомерност следва да се основава в случая на съпоставяне цената на адвокатската защита спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, осъществена от въззивния съд при произнасяне по искането по чл.248 ГПК. След споделяне мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение предвид задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С - 438/22, както и предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, настоящият състав на ВКС намира за правилна преценката на въззивния съд, че адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита и сложността на делото в съответната фаза от процеса. Обстоятелството, че като краен резултат третото лице помагач се оказва осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ГПК в по-нисък размер от застрахователното дружество въпреки разликата в обжалвания интерес, е вследствие незаявено от ответния застраховател искане за намаляване на същото. С оглед на това, не е налице твърдяното в частната жалба неравно третиране от съда на страните по делото. Изложените от въззивната инстанция съображения досежно идентичността в предмета на защита по двете въззивни жалби са допълнителни, като според настоящия състав на ВКС и без съобразяване на същите определеният размер на възнаграждението представлява справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение