Определение № 351 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 331/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с чл. 15 ал. 2 ГПК. [фирма] [населено място] обжалва определение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 362/12 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 4388 от 14.11.2011 г. по гр. д. № 6584/11 г. Районен съд [населено място] е приел за установено по отношение на [фирма], че М. Р. М. и Елмаз Ю. Т., като съдружници на Д. „Ем-си”, не дължат сумата 3 299.74 лв. начислена електроенергия за периода от 14.08.2010 г. до 31.12.2010 г. При разглеждане на спора пред въззивния съд, с обжалваното определение е оставено без уважение искането на [фирма] за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора пред гражданските съдилища. Съдът е изложил съображения че страните са уредили взаимоотношенията си с договор - Общи условия, а и търговското дружество не е овластено да издава административни актове, затова спорът не е административен. Обжалваното определение е законосъобразно. Ищците са предявили отрицателен установителен иск че не дължат суми по корегирана сметка за електроенергия. Настоящият състав счита, че правоотношението е гражданскоправно, тъй като между страните има сключен договор за доставка на електроенергия, по който те са равнопоставени субекти - единият е доставчик, а другият е потребител на електроенергията. Както самият жалбоподател твърди в частната си жалба, правото на такава процедура е част от договора и е уредено с Общите условия. Действително, дейностите по производство, разпределение, пренос и търговия с електрическа енергия са обект на административно регулиране и на контрол от административен орган - ДКЕВР. Този административен контрол обаче не прави отношенията между доставчика и потребителя административни, тъй като в тях търговското дружеството не участва като представител на властта, а като търговец, макар и на регулиран пазар. Административни актове могат да бъдат издавани, а административни услуги извършвани само от административни органи. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на АПК, „административен орган” е този, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Търговско дружество [фирма] не е част от изпълнителната власт, а и не е било овластено със закон да бъде носител на административни правомощия, затова издаваните от него актове не са административни. От тук и корегирането на сметката не представлява административноправна процедура, въпреки че се извършва едностранно. Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът