Определение № 475 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Л., чрез процесуален представител адв. Караджова, против решение № 622 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 303/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е изменено Решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ при община Мъглиж от 19.01.2024 г. в частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право на поземлен имот с идентификатор 49494.503.7, находящ се в землището на община Мъглиж, област Стара Загора, м. „Голям манашар“ върху площ 1832 кв. м., собственост на Д. Д. Л., като е увеличена определената за този имот стойност на обезщетението от 2931 лева на 3726, 29 лева и е отхвърлена жалбата в частта, с която се иска обявяване на нищожност на Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Мъглиж от 19.01.2024 г. в частта на собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 49494.503.7, находящ се в землището на община Мъглиж, област Стара Загора, м. „Голям манашар“. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и иска решението на съда да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество като бъде определено справедливо обезщетение за отчуждената част от имота – да бъде добавена и стойността на база плодоподаване при общ размер на обезщетението 12196 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на поисканите от ответната страна разноски за адвокатски хонорар. Ответникът – община Мъглиж, чрез процесуален представител адв. Гачева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответникът – „Белозем Солар Парк 2“ ООД, в съдебно заседание и в представено писмено становище чрез адв. Костова, излага съображения за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт по следните съображения: Оспореното решение е постановено по жалба на Д. Д. Л. против Решение от 19.01.2024 год. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-276/14.09.2023 г. и Заповед №РД-09-276-2/22.12.2023 г. на кмета на община Мъглиж, в частта относно определения размер на обезщетение от 2931 лв. за право на прокарване на обект „Нов електропровод 110 Kv между подстанция „Дъбово“ и стълб 79 от ВЛ 110 Kv „Тунджа“ в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, дължимо и платимо от „Белозем Солар Парк 2“ ООД за имот с идентификатор 49494.503.7, находящ се в м. „Голям манашар“, землище гр. Мъглиж със засегната площ от 1832 кв.м. От горното следва, че предмет на обжалване пред административния съд е индивидуален административен акт за изготвяне на оценка и определяне на обезщетение по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ (нова - ДВ бр. 16/2021 г.), решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу индивидуални административни актове за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетение по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, са окончателни. От горното следва, че решението на административен съд – Стара Загора не подлежи на касационно оспорване и предявената касационна жалба е недопустима. Нормата е процесуална и се прилага незабавно по всички съдебни спорове, включително и по неприключилите. Този извод следва и от разпоредбата на § 83 ПЗР ЗИДЗУТ, в който е посочено, че неприключилите съдебни производства по чл. 210, ал. 3 ЗУТ се приключват по реда на този закон (ЗИД ЗУТ, обн. ДВ бр. 16 от 2021 г.). Посочената в диспозитива на обжалваното решение възможност за обжалването му не води до извод в обратна насока, доколкото допустимостта на касационната жалба се преценява съобразно действащия процесуален закон. Обжалваното в настоящето производство решение, по силата на изричната разпоредба на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ, е окончателно. С оглед горното касационният контрол върху обжалвания съдебен акт е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 АПК за недопустимост на обжалването, което налага оставянето на подадената от Д. Д. Л. касационна жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Доколкото на проведеното на 02.12.2025 г. съдебно заседание е даден ход на делото по същество, то това определение ще следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна – община Мъглиж следва да бъдат присъдени разноски, дължими от Д. Д. Л.. Относно размера на претендираните разноски от 1250 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, касаторът е предявил възражение за прекомерност. След преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК, настоящият състав на касационната инстанция го приема за основателно. Съобразявайки критерия по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът присъжда в полза на ответника община Мъглиж адвокатско възнаграждение в размер на 385 евро, което се дължи от Д. Д. Л.. Претенцията на ответника „Белозем Солар Парк 2“ ООД за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като по делото липсват доказателства такива да са извършени в настоящето касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ, Върховният административен съд, състав на второ отделение,