Решение № 2946 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2025 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Р. Д. В., чрез адв. П. Милушев, против решение № 25947/30.07.2025 г., постановено по адм. д. 12115/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното съдебно решение да се отмени като вместо него се постанови ново по същество на спора, с което да се признае за установено, че по отношение на него от Българската федерация по тенис (БФТ), В. Л. Д., Л. С. Б., А. Д. Д., Б. П. Г., Т. Г. Т., И. И. Й., Н. И. П., М. П. К., М. А. Р. е осъществена дискриминация по признаците "лично и обществено положение” и „уреждане" в нарушение на забраната по чл. 4, чл. 13 и чл. 16 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във връзка с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и че спрямо него е бил осъществен също така "тормоз" и "преследване" от страна на В. Д. в качеството й на председател на Съдийската комисия на БФТ, да се дадат указания на БФТ да създаде действен и работещ механизъм за равномерно, балансирано и равнопоставено назначаване на сертифицираните тенис съдии при БФТ в провеждащите се в страната международни и вътрешни тенис състезания, както и да създаде условия за равенство в третирането при упражняване на съдийската дейност от тенис съдии с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, както и при условията на евентуалност да се наложат глоби на ответниците с изключение на М. К.. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание и писмени бележки. Иска оспореното съдебно решение да се потвърди от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответната страна Българската федерация по тенис, представлявана от председателя на управителния съвет С. Ц., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна В. Л. Д., в качеството ѝ на член на Съдийската комисия, помощен орган към Българска федерация по тенис и чрез адв. Е. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и в открито заседание. Иска оспореното решение да се потвърди от касационната инстанция като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Ответниците Л. С. Б., А. Д. Д., Б. П. Г., Т. Г. Т., И. И. Й., Н. И. П., М. П. К., М. А. Р., всички в качеството им на членове Съдийската комисия, помощен орган към Българска федерация по тенис, и всички чрез пълномощник адв. Б. Богданов, оспорват касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и в открито заседание. Искат обжалваното решение да се остави в сила. Претендират разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 25947/30.07.2025 г., постановено по адм. д. 12115/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Р. Д. В. против Решение № 311/17.10.2024 г. по преписка № 9/2022 г. Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което: 1. е установено, че ответната Българска федерация по тенис, представлявана от председателя на Управителния съвет С. Ц. не е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци „обществено положение“ и „увреждане“ спрямо Р. В., в качеството му на съдия по тенис международна категория „бяла значка“; 2. е установено, че ответните страни В. Д., Л. Б., А. Д., Б. Г., Т. Т., И. Й., Н. И. П., М. К. и М. Р., в качеството им на членове на Съдийската комисия - помощен орган към Българската федерация по тенис, не са извършили дискриминация по смисъла чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно защитените по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци „обществено положение“ и „увреждане“ спрямо Р. Д. В., в качеството му на съдия по тенис международна категория „бяла значка“ и 3. е оставена без уважение жалба вх. № 44-00-3825/19.11.2021 г. и допълнения към нея вх. № 44-00-4116/15.12.2022 г. и вх. № 44-00-87/10.01.2022 г. като неоснователни и недоказани, както и са присъдени разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма за действителност, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при правилна преценка на административния орган относно недоказаното наличие на реализиран състав на пряка дискриминация спрямо Р. Д. В. на посочените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр „увреждане“ и „обществено положение“, в качеството му на съдия по тенис международна категория „бяла значка“, с оглед отстраняването му от турнир през септември 2021 г. по решение Съдийската комисия, както и невъзлагането му на наряди през периода септември 2021 г. – април 2022 г. Административният съд е приел, че с оглед на събрания доказателствен материал, предприетите действия спрямо жалбоподателя В., и твърдяни от него като по-неблагоприятно третиране, са следствие на образувано дисциплинарно производство спрямо него, а не са дискриминационно отношение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените от касатора доводите за отмяна на съдебното решение. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване пред административните съдилища акт. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и всички приобщени и събрани в хода на съдебното производство относими доказателства. Правната квалификация на приетите за установени факти е извършена при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби, в резултат на което съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, подкрепени с ясни и подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Касационната жалба, въпреки пространното описание на фактическата обстановка, основно съдържа възражения, които се преповтарят с изложените пред първата инстанция, и които са обсъдени подробно от решаващият съд в обжалваното съдебно решение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр, в случая – „обществено положение“ и „увреждане“. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че това по-неблагоприятно третиране е извършено с оглед на конкретно установен признак, визиран в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, и при наличие на критерия сравнимост с друго лице в условията на сходни обстоятелства. С оглед на изложеното правилни са изводите на първоинстанционният съд за липса на осъществена дискриминация на признаци „увреждане“ и „обществено положение“ спрямо Р. В. от страна на ответниците - Българска федерация по тенис и членовете на Съдийската комисия, по повод отстраняването му от турнир през септември 2021 г. и невъзлагането му на наряди за твърдения процесен период септември 2021 – април 2022 г. Споделят се изводите на съд, че независимо от доказателства за намалената работоспособност на жалбоподателя, респективно наличието на защитен признак „увреждане“, то в настоящия случай не е налице дискриминационно отношение, защото твърдяното от Р. В. по–неблагоприятно положение, в което е бил поставен не е обусловено от защитим признак. Действително жалбоподателя е отстранен от турнира през септември 2021 г. по решение на Съдийската комисия и на него не са възлагали наряди до произнасянето на Дисциплинарната комисия, но е установено, че тези действия са следствие образуваното дисциплинарно производство спрямо него и не представляват по-неблагоприятно третиране въз основа на защитим признак по смисъла на ЗЗДискр. Не се споделят доводите на касатора за наличие на доказателствен материал, от които се установява наличието на проявните форми на осъществена спрямо него дискриминация. В случая правилно е приложена нормата на чл. 9 ЗЗДискр, предвиждаща, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. От събраните по делото доказателства АССГ обосновано е приел за доказано, че Р. В. през 2022 г. е работил като съдия на общо 14 турнира, което е с 4 повече от другите съдии с категория „бяла значка“, предвид представената справка, респективно не е налице неблагоприятно спрямо него поведение, изразяващо се в ограничаване на ангажиментите му като съдия по тенис. По отношение на доводите за осъществена дискриминация по признак "лично положение" и в проявни форми на „тормоз“ и „преследване“ по чл. 5 ЗЗДискр във вр. §1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр, както и твърдените нарушения на чл. 14 във вр. с чл. 6 и чл. 8 от ЕКПЧ – наведени за първи път в касационната жалба, следва да се посочи, че същите не са изложени в производството пред КЗД, съответно не са разглеждани от Комисията, поради което и не са обсъждани от първата инстанция, чието решение е предмет на касационен контрол. Не е налице процесуална възможност първоинстанционният съд, а и касационната инстанция, да обсъжда твърдени нарушения на антидискриминационното законодателство, които не са наведени пред независимия държавен орган, чието решение е обжалвано пред АССГ и той е ограничен с този предмет на спора, включително и при изпълнение задълженията по чл. 168 АПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника КЗД следва се уважи претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Р. В. се осъди да заплати на КЗД разноски в размер на 102,26 евро (200 лв.) за процесуално представителство пред касационната инстанция. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане на ответницата В. Л. Д. се дължат разноски. Същата е представлявана от адв. Е. Иванова в условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закон за адвокатурата (ЗАдв). Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) Р. В. следва да се осъди да заплати на адв. Е. Иванова сумата от 766,94 евро (1 500 лв.) адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане на ответниците Л. Б., А. Д., Б. Г., Т. Т., И. Й., Н. П., М. К. и М. Р. се дължат разноски. Такива са претендирани от всеки в размер на 153,39 евро (300 лв.) разноски за процесуално представителство на един адвокат. Възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение