Определение № 607 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2377/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр.ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Хедж инвестмънт България“ АД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 409 от 09.06.2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е прекратено въззивното производство по т.д. № 1026/2021 г. по подадената от това дружество въззивна жалба срещу решение по т.д. № 3107/2020 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, и жалбата е върната като нередовна. В частната жалба се поддържат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на атакуваното определение, с искане за неговото обезсилване или отмяна. Искането е аргументирано с доводи, че прекратителното определение е обусловено от недопустимо произнасяне от страна на апелативния съд, въз основа на молба на ответника по въззивната жалба – КТБ АД /н/ - за отмяна на определение на СГС за освобождаване на въззивника „Хедж инвестмънт България“ АД от предварително внасяне на дължима по сметка на САС държавна такса. В жалбата са развити оплаквания, касаещи постановено от въззивния съдебен състав определение № 201 от 18.03.2022 г., с което: след отмяна на определение № 264377 от 08.09.2021 г. по т.д. № 3107/2017 г. на СГС, с което администриращият съд е освободил „Хедж инвестмънт България“ АД от внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба, производството по тази жалба е оставено без движение, с дадени указания на въззивника да внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 342 400.35 лв., в едномесечен срок от съобщението. В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от: „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., „Държавна консолидационна компания“ ЕАД – трето лице помагач, и от другия въззивник -„Кемира“ ООД /н/. В първите два отговора са заявени становища за правилност на атакуваното определение, като синдиците на КТБ АД /н/ поддържат и доводи за недопустимост на частната жалба поради противоречие между изложените от частния жалбоподател съображения и петитума на частната жалба. В отговора на „Кемира „ ООД са изложени кратки съображения, съответстващи на част от оплакванията в частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. първо ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Доводите на синдиците на КТБ АД /н/ за недопустимост на частната жалба са неоснователни, тъй като в настоящото частно производство е неприложима разпоредбата на чл.269 ГПК. Въззивното производство по т.д. № 1026/2021 г. по описа на Апелативен съд – София е образувано по въззивни жалби на „Кемира“ ООД и „Хедж инвестмънт България“ АД и насрещна въззивна жалба на КТБ АД /н/, представлявано от синдиците А. Д. и К. М., срещу решение № 1320 от 11.09.2020 г. по т.д. № 3107/2017 г. на СГС, и по съвместна въззивна жалба на „Кемира“ ООД и „Хедж инвестмънт България“ АД срещу решение № 260083 от 15.01.2021 г. на СГС, постановено по реда на чл.247 ГПК. В хода на образуваното въззивно производство, съдебният състав на САС, след отмяна на определение № 264377 от 08.09.2021 г. по т.д. № 3107/2017 г. на СГС, с което администриращият съд е освободил „Хедж инвестмънт България“ АД от внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба срещу основното първоинстанционно решение, е оставил без движение производството по тази жалба. Дадени са указания на посоченото дружество за внасяне по сметка на САС държавна такса в размер на 342 400.35 лв., в едномесечен срок от съобщението, с изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено. Посочените процесуални действия на въззивната инстанция са обективирани в определение № 201 от 18.03.2022 г. С обжалваното определение № 409 от 08.06.2022 г. съдебният състав на Апелативен съд – София е констатирал, че дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса по депозираната от „Хедж инвестмънт България“ АД въззивна жалба са надлежно съобщени на 21.04.2022 г., но не са изпълнени. Определението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Търговското дружество – частен жалбоподател не оспорва констатацията на въззивния съдебен състав относно редовността на връченото съобщение, с препис от определение № 201/18.03.2021 г., включващо и указания за внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса и за последиците от неизпълнение на указанието. Не се оспорва, че в рамките на определения от САС едномесечен срок, както и до постановяване на сега обжалваното определение № 409 от 08.06.2022 г., дължимата от „Хедж инвестмънт България“ АД държавна такса по сметка на САС не е внесена. Процесуално законосъобразен е изводът на САС, че поради неотстраняване нередовността на въззивната жалба, за посоченото дружество са настъпили неблагоприятните последици / чл.262, ал.2, т.2 ГПК/. Изложените в частната жалба аргументи за недопустимост, евентуално неправилност на атакувания съдебен акт, не следва да се преценяват, доколкото са относими към предходното определение на САС - под № 201 от 18.03.2022 г., в частта, с която е отменен съдебен акт на СГС за освобождаване на дружеството от държавна такса. В посочената част въззивното определение е стабилизирано и преценката за неговата допустимост и правилност е извън настоящото частно производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение